Hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори. (:
mood: вкъщи!
[HIS]
Дори и да не ме иска. Дори и да няма как да стане. Дори и да знам, че всичко е свършило. Все още е така. Не го осъзнавах, когато беше възможно. Не осъзнавах как ме е пленил, как ме е разбрал, колко спокойна съм се чувствала. И колко истинска. Съзнах го по късно, вече беше късно. Много след времето, когато не му вярвах на думите. И точно тогава, когато вече не исках да повярвам, защото всичко беше различно.
Но.. Искам, не искам. Преследва ме. Преследва ме на местата, които са си само мои. В сънищата. Когато затворя очи изниква. Когато минавам покрая Борисовата - спомням си. Бяхме заедно на всички места, на които обичах да седя сама. И сега вече не са моите места. Имам си мой, преследващ ме, призрак. И не иска да си тръгне. Дап.
Колкото до Париж. Една дума.
НЕОПИСУЕМО. xD
Честно казано, нямам желание да разговарям за преживяването. Беше прекрасно. И си беше мое. :Р Не ми се споделя. ^^
А сега, малко за пламъчето, после те оставям, дневнико. (:
Feronia. says: Имах един въображаем пламък в очите си..
Spectator™ says: :D
Spectator™ says: pomnq go
Дап. (: Няма го вече.
песен: Celine Dion - Because you loved me
You gave me wings and made me fly
You touched my hand I could touch the sky
I lost my faith, you gave it back to me
You said no star was out of reach
You stood by me and I stood tall
I had your love I had it all
I'm grateful for each day you gave me
Maybe I don't know that much
But I know this much is true
I was blessed because I was loved by you
неделя, 31 август 2008 г.
понеделник, 25 август 2008 г.
so just say yes or no.
hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори. ^^
mood: слънчево.
Имам нужда от огъня. От огъня, който гореше в мен всеки ден преди да отида на училище, когато знаех, че ще е там. От огъня, който не ми позволяваше да спя, а гледах тавана с часове и мислех какво ще направя на следващия ден, къде ще отида, с кой ще съм. Огънят, който ме тласкаше всеки път когато часовете ни свършваха, за да изляза навън и да видя дали е там. Или от този огън, който ме караше да му се карам, че е избягал от курса по математика заради мен. И как всеки път, когато видех госпожата вътрешно злорадствах, че е избрал мен пред нея и математиката й. Когато се скарах на момчето, което биеше дървото. Или как изпуснах 7 рейса, защото не исках да си тръгвам. Мамка му, обсебена съм.
И там.. Знаех, че сме толкова близо. Един до друг. И пак не исках да отида. И се криех. И ми беше кофти.. Представях си как отивам и той седи на пейката с някое друго момиче. И я е прегърнал, така както беше прегърнал мен, когато Митко се нервираше и молеше да застанем нормално. И всеки път, когато си го предаставям, знам, че вече е свършено. И не знам защо, не знам защо..
песен: sonata arctica - under your tree
one day in my feeble timeline
You gave me your heart and stole mine
tomorrows came too fast for me
to hear your slow, silent goodbye...
mood: слънчево.
Имам нужда от огъня. От огъня, който гореше в мен всеки ден преди да отида на училище, когато знаех, че ще е там. От огъня, който не ми позволяваше да спя, а гледах тавана с часове и мислех какво ще направя на следващия ден, къде ще отида, с кой ще съм. Огънят, който ме тласкаше всеки път когато часовете ни свършваха, за да изляза навън и да видя дали е там. Или от този огън, който ме караше да му се карам, че е избягал от курса по математика заради мен. И как всеки път, когато видех госпожата вътрешно злорадствах, че е избрал мен пред нея и математиката й. Когато се скарах на момчето, което биеше дървото. Или как изпуснах 7 рейса, защото не исках да си тръгвам. Мамка му, обсебена съм.
И там.. Знаех, че сме толкова близо. Един до друг. И пак не исках да отида. И се криех. И ми беше кофти.. Представях си как отивам и той седи на пейката с някое друго момиче. И я е прегърнал, така както беше прегърнал мен, когато Митко се нервираше и молеше да застанем нормално. И всеки път, когато си го предаставям, знам, че вече е свършено. И не знам защо, не знам защо..
песен: sonata arctica - under your tree
one day in my feeble timeline
You gave me your heart and stole mine
tomorrows came too fast for me
to hear your slow, silent goodbye...
сряда, 13 август 2008 г.
we don't need anything. or anyone.
hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори ^^
mood: заспало
Не мога да повярвам колко е часа. Просто не мога. Спала съм някакви си 6 часа. Сега цял ден ще съм нервна..
Което ме връща на вчера. Видях три падащи звезди. Три!И си пожелах едно и също желание. Не знам, може и да не е честно, но ако това е единственото, което ми хрумва, когато стане въпрос за желания?
Бях изгубила вяра. Когато Митко, който между другото не е решавал да ми пише скоро, ми каза, че те буквално валят от небето, но това го каза преди два дни, а аз излязох на терасата и на небето си седяха неподвижни всички далечни светлинки. Загубих вяра.. До днес. Добре де, до днес много, ама ужасно, рано сутринта. Три.
Едната буквално проразя небето, седях и гледах как невиждащата се огнена диря след нея изчезва. Беше магическо.
Напоследък всичко е хубаво. Времето, настроението ми, аз (xD), отношенията. По добре от преди няколко дни и определено по добре от колкото преди по малко от два месеца.
песен: Snow Patrol - Warmer climate
Maybe its the warmer climate,
maybe i'm a smarter primate,
maybe its the beer i'm drinking,
maybe i've stopped over thinking,
baby you're the words and chapters,
the sweetness in the morning after,
you are the cry that turns to laughter,
you're the hope that ends disaster.
mood: заспало
Не мога да повярвам колко е часа. Просто не мога. Спала съм някакви си 6 часа. Сега цял ден ще съм нервна..
Което ме връща на вчера. Видях три падащи звезди. Три!И си пожелах едно и също желание. Не знам, може и да не е честно, но ако това е единственото, което ми хрумва, когато стане въпрос за желания?
Бях изгубила вяра. Когато Митко, който между другото не е решавал да ми пише скоро, ми каза, че те буквално валят от небето, но това го каза преди два дни, а аз излязох на терасата и на небето си седяха неподвижни всички далечни светлинки. Загубих вяра.. До днес. Добре де, до днес много, ама ужасно, рано сутринта. Три.
Едната буквално проразя небето, седях и гледах как невиждащата се огнена диря след нея изчезва. Беше магическо.
Напоследък всичко е хубаво. Времето, настроението ми, аз (xD), отношенията. По добре от преди няколко дни и определено по добре от колкото преди по малко от два месеца.
песен: Snow Patrol - Warmer climate
Maybe its the warmer climate,
maybe i'm a smarter primate,
maybe its the beer i'm drinking,
maybe i've stopped over thinking,
baby you're the words and chapters,
the sweetness in the morning after,
you are the cry that turns to laughter,
you're the hope that ends disaster.
I wanna hear you laugh like you really mean it (:
Hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори ^^
mood: ревливо. >.<
Наистина ми липсва този смях.
На 4-ти сезон съм. Няма да ми липсва толкова, колкото Вероника, когато свърши. Ще ми липсва, но не чак толкова.. В крайна сметка е някакъв сериал. А аз се пристрастих. Не, не към него. Към Вероника, към саундтрака на Вероника, към цитатите от Вероника. Смешно е..
Нощите са хубави напоследък. Небето е чисто, а звездите са ярки.. И е хладно. Вчера дори подухваше студен вятър (ураа <3).
I want to spend my lifetime loving you
If that is all in life I ever do
Искам някога да мога да го кажа на някого. Наистина искам. Много..
Предполагам, че ще пиша отново по късно. (:
песен: marc anthony and tina arena - i want to spend my lifetime loving you
Through our joy, through our pain
We can move worlds again
Take my hand, dance with me
I want to spend my lifetime loving you
If that is all in life I ever do
I will want nothing else to see me through
If I could spend my lifetime loving you
Though we know we will never come again
When there is love, life begins
Over and over again
Save the night, save the day
Save your love, come what may
Love is worth everything we pay
mood: ревливо. >.<
Наистина ми липсва този смях.
На 4-ти сезон съм. Няма да ми липсва толкова, колкото Вероника, когато свърши. Ще ми липсва, но не чак толкова.. В крайна сметка е някакъв сериал. А аз се пристрастих. Не, не към него. Към Вероника, към саундтрака на Вероника, към цитатите от Вероника. Смешно е..
Нощите са хубави напоследък. Небето е чисто, а звездите са ярки.. И е хладно. Вчера дори подухваше студен вятър (ураа <3).
I want to spend my lifetime loving you
If that is all in life I ever do
Искам някога да мога да го кажа на някого. Наистина искам. Много..
Предполагам, че ще пиша отново по късно. (:
песен: marc anthony and tina arena - i want to spend my lifetime loving you
Through our joy, through our pain
We can move worlds again
Take my hand, dance with me
I want to spend my lifetime loving you
If that is all in life I ever do
I will want nothing else to see me through
If I could spend my lifetime loving you
Though we know we will never come again
When there is love, life begins
Over and over again
Save the night, save the day
Save your love, come what may
Love is worth everything we pay
вторник, 12 август 2008 г.
don't cry.
hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори. (:
mood: странно (ако това се приема за настроение. ^^)
Почвам да се съвсемам. Време беше. Майната му и на него и на всички, които си мисля, че някога ще ми пука за мнението им.
Наистина е жестоко. Да те изоставят, когато дори не съзнаваш, че имаш нужда да бъдат до теб. Да те бутнат и да очакват да вървиш напред, когато просто имаш нужда от някой да те държи за ръка и да ти помага. Жестоко..
Замислих се за всичките ми странни навици. И открих, че са толкова малко..
Като да се усмихвам без да съзнавам, докато гледам някой филм.
Или да си пея някоя песничка преди да заспя.
Или да седя на терасата по 5 минути преди да си легна. И да си намислям желание.
Като това да си написвам нещо на чантата преди да почна годината. От пети клас.
Или всяка сутрин да почвам с някоя песен. И след това цял ден да си я тананикам. .
.. до вечерта, когато пускам нова.
Всеки нов месец пиша три изречение с очаквания в хартиения си дневник. И никога не ги чета в края на месеца.
Или.. От както се върнахме от екскурзията всяка вечер, докато си мия зъбите, слушам по една песен на Sonata..
Малко са.
[20:03:26] Feronia. каза: Ще се осъзнае. Може и да не го направи.. Но.. Просто има моменти. Всички имаме моменти, когато чувстваме, че никой не иска да ни помогне и, че сме сами в целия свят.
песен: aerosmith - i don't want to miss a thing
Don't want to close my eyes
I don't want to fall asleep
Cause I'd miss you baby
And I don't want to miss a thing
Cause even when I dream of you
The sweetest dream will never do
I'd still miss you baby
And I don't want to miss a thing
mood: странно (ако това се приема за настроение. ^^)
Почвам да се съвсемам. Време беше. Майната му и на него и на всички, които си мисля, че някога ще ми пука за мнението им.
Наистина е жестоко. Да те изоставят, когато дори не съзнаваш, че имаш нужда да бъдат до теб. Да те бутнат и да очакват да вървиш напред, когато просто имаш нужда от някой да те държи за ръка и да ти помага. Жестоко..
Замислих се за всичките ми странни навици. И открих, че са толкова малко..
Като да се усмихвам без да съзнавам, докато гледам някой филм.
Или да си пея някоя песничка преди да заспя.
Или да седя на терасата по 5 минути преди да си легна. И да си намислям желание.
Като това да си написвам нещо на чантата преди да почна годината. От пети клас.
Или всяка сутрин да почвам с някоя песен. И след това цял ден да си я тананикам. .
.. до вечерта, когато пускам нова.
Всеки нов месец пиша три изречение с очаквания в хартиения си дневник. И никога не ги чета в края на месеца.
Или.. От както се върнахме от екскурзията всяка вечер, докато си мия зъбите, слушам по една песен на Sonata..
Малко са.
[20:03:26] Feronia. каза: Ще се осъзнае. Може и да не го направи.. Но.. Просто има моменти. Всички имаме моменти, когато чувстваме, че никой не иска да ни помогне и, че сме сами в целия свят.
песен: aerosmith - i don't want to miss a thing
Don't want to close my eyes
I don't want to fall asleep
Cause I'd miss you baby
And I don't want to miss a thing
Cause even when I dream of you
The sweetest dream will never do
I'd still miss you baby
And I don't want to miss a thing
неделя, 10 август 2008 г.
all we know is falling..
Нямам търпение да почна училище. Никакво търпение.. Никога досега не е било така. През последните седем години, стъпване в класните стаи, обикаляне по коридорите и гледане през прозорците, винаги съм искала да свърши по бързо. А сега искам само да почне.. Напоследък нещата само свършват, така че сега искам просто ново начало. На ново място. С нови хора. Всичко отначало. (:
Само дето Денис ще е там. И ще ме познава. И ще знае каква съм. И няма да е точно ново.. xD
However, остава съвсем малко и заминавам. Нямам търпение, наистина нямам. Отказах се от очакванията, те никога не остават такива, каквито са били в началото. Ще снимам, ще се забавлявам.. Надявам се след време да се повтори. Многократно. ^^
А сега, отново филм. (:
четвъртък, 7 август 2008 г.
Please don't go crazy..
[01:28:22] shamandalie. каза: Здрасти?
[01:28:47] Spectator™ каза: towa wypros li e?
[01:28:48] Spectator™ каза: :P
[01:28:59] shamandalie. каза: Да.
[01:29:05] shamandalie. каза: Демек, здрасти, тук ли си?
[01:29:08] shamandalie. каза: :D
[01:29:18] Spectator™ каза: :P
[01:29:23] Spectator™ каза: togava
[01:29:25] Spectator™ каза: zdrasti
[01:29:30] Spectator™ каза: demek
[01:29:33] Spectator™ каза: zdrasti,tuk sum
My best friend. Не точно forever. Но за момента - да. И благодаря, толкова съм благодарна, че го има. Макар и да е на някакви си стотици километри от мен, за Бога, добре че го има. Станала съм ужасна. Хората не желаят да говорят с мен. По цял ден спя, по цяла нощ гледам филми.. И чакам купон. И ходене до Пловдив. О, нямам търпение да отида. Наистина..
Мисля че филмът ми се свали. Дано, защото иначе просто ще се наложи да си легна, a не мога да спя, така че ще гледам тавана и ще мисля.. А когато мисля, ми се плаче.
So.. Good night.
Абонамент за:
Публикации (Atom)