don't cry.

hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори. (:
mood: странно (ако това се приема за настроение. ^^)

Почвам да се съвсемам. Време беше. Майната му и на него и на всички, които си мисля, че някога ще ми пука за мнението им.

Наистина е жестоко. Да те изоставят, когато дори не съзнаваш, че имаш нужда да бъдат до теб. Да те бутнат и да очакват да вървиш напред, когато просто имаш нужда от някой да те държи за ръка и да ти помага. Жестоко..

Замислих се за всичките ми странни навици. И открих, че са толкова малко..
Като да се усмихвам без да съзнавам, докато гледам някой филм.
Или да си пея някоя песничка преди да заспя.
Или да седя на терасата по 5 минути преди да си легна. И да си намислям желание.
Като това да си написвам нещо на чантата преди да почна годината. От пети клас.
Или всяка сутрин да почвам с някоя песен. И след това цял ден да си я тананикам. .
.. до вечерта, когато пускам нова.
Всеки нов месец пиша три изречение с очаквания в хартиения си дневник. И никога не ги чета в края на месеца.
Или.. От както се върнахме от екскурзията всяка вечер, докато си мия зъбите, слушам по една песен на Sonata..

Малко са.

[20:03:26] Feronia. каза: Ще се осъзнае. Може и да не го направи.. Но.. Просто има моменти. Всички имаме моменти, когато чувстваме, че никой не иска да ни помогне и, че сме сами в целия свят.

песен: aerosmith - i don't want to miss a thing

Don't want to close my eyes
I don't want to fall asleep
Cause I'd miss you baby
And I don't want to miss a thing
Cause even when I dream of you
The sweetest dream will never do
I'd still miss you baby
And I don't want to miss a thing