so just say yes or no.

hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори. ^^
mood: слънчево.

Имам нужда от огъня. От огъня, който гореше в мен всеки ден преди да отида на училище, когато знаех, че ще е там. От огъня, който не ми позволяваше да спя, а гледах тавана с часове и мислех какво ще направя на следващия ден, къде ще отида, с кой ще съм. Огънят, който ме тласкаше всеки път когато часовете ни свършваха, за да изляза навън и да видя дали е там. Или от този огън, който ме караше да му се карам, че е избягал от курса по математика заради мен. И как всеки път, когато видех госпожата вътрешно злорадствах, че е избрал мен пред нея и математиката й. Когато се скарах на момчето, което биеше дървото. Или как изпуснах 7 рейса, защото не исках да си тръгвам. Мамка му, обсебена съм.
И там.. Знаех, че сме толкова близо. Един до друг. И пак не исках да отида. И се криех. И ми беше кофти.. Представях си как отивам и той седи на пейката с някое друго момиче. И я е прегърнал, така както беше прегърнал мен, когато Митко се нервираше и молеше да застанем нормално. И всеки път, когато си го предаставям, знам, че вече е свършено. И не знам защо, не знам защо..

песен: sonata arctica - under your tree

one day in my feeble timeline
You gave me your heart and stole mine
tomorrows came too fast for me
to hear your slow, silent goodbye...