so what?

Hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори. (:
mood: вкъщи!

[HIS]

Дори и да не ме иска. Дори и да няма как да стане. Дори и да знам, че всичко е свършило. Все още е така. Не го осъзнавах, когато беше възможно. Не осъзнавах как ме е пленил, как ме е разбрал, колко спокойна съм се чувствала. И колко истинска. Съзнах го по късно, вече беше късно. Много след времето, когато не му вярвах на думите. И точно тогава, когато вече не исках да повярвам, защото всичко беше различно.
Но.. Искам, не искам. Преследва ме. Преследва ме на местата, които са си само мои. В сънищата. Когато затворя очи изниква. Когато минавам покрая Борисовата - спомням си. Бяхме заедно на всички места, на които обичах да седя сама. И сега вече не са моите места. Имам си мой, преследващ ме, призрак. И не иска да си тръгне. Дап.
Колкото до Париж. Една дума.
НЕОПИСУЕМО. xD
Честно казано, нямам желание да разговарям за преживяването. Беше прекрасно. И си беше мое. :Р Не ми се споделя. ^^
А сега, малко за пламъчето, после те оставям, дневнико. (:

Feronia. says: Имах един въображаем пламък в очите си..
Spectator™ says: :D
Spectator™ says: pomnq go

Дап. (: Няма го вече.


песен: Celine Dion - Because you loved me

You gave me wings and made me fly
You touched my hand I could touch the sky
I lost my faith, you gave it back to me
You said no star was out of reach
You stood by me and I stood tall
I had your love I had it all
I'm grateful for each day you gave me
Maybe I don't know that much
But I know this much is true
I was blessed because I was loved by you