.. old lies, they die harder.
Намерих песента. Песента, която мама ми е пяла, когато съм била малка. Не мога да повярвам, наистина. Толквоа време я търся и някрая просто ми изникна и я намерих. От около час я слушам постоянно. Вярно, мелодията е малко по различна, но.. Това е. xD Имам предвид, текста е същият, а и се чувствам по същия щастлив и детски начин, когато я слушам.
Толкова ми е хубаво, че имам някаква такава песен, която по някакъв начин си е само наша. Моя и нейна.
Липсва ми. Тя си е тук де, но.. Не е същото. Гадно е, че сме такива и двете. Прекалено еднакви сме, прекалено инати. Понякога толкова искам да говоря с нея, да говоря и да говоря. А нещо ми засяда на гърлото и не мога, не мога.
песен: мама - i love how you love me
I love how your eyes close whenever you kiss me
And when I'm away from you I love how you miss me
I love the way you always treat me tenderly
But darlin' most of all I love how you love me
I love how your heart beats whenever I hold you
I love how you think of me without being told to
I love the way your touch is always heavenly
But darlin' most of all I love how you love me
понеделник, 27 октомври 2008 г.
четвъртък, 23 октомври 2008 г.
people are wrong.
hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори.
mood: sleepy.
Продължавам да сънувам странни сънища. Със различни момчета xD Вчера беше сънят с танците и с класа. И тогава бях с едно момче и днескащният ми сън пак беше с момче (друго.) Седяхме в клас. Всъщност, не седяхме, а бяхме легнали на столовете (сега не мога да си го представя, но съм сигурна, че беше така). И аз просто се обърнах и го целунах. о.О
Уча по френски. Т.е. ще уча, в момента гледам упражненията и.. Да, не искам да уча. Не ми се учи. А трябва, ебаси. За всичко., което искам, трябва да уча. Така че.. Стискам зъби и си набивам всичко в главицата.
Bye. (:
песен: Сигнал - Да те жадувам
Защото ти, все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти -
ще се стопят китарите,
ще се стопят китарите,
защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия -
не съм готов,
не съм готов.
mood: sleepy.
Продължавам да сънувам странни сънища. Със различни момчета xD Вчера беше сънят с танците и с класа. И тогава бях с едно момче и днескащният ми сън пак беше с момче (друго.) Седяхме в клас. Всъщност, не седяхме, а бяхме легнали на столовете (сега не мога да си го представя, но съм сигурна, че беше така). И аз просто се обърнах и го целунах. о.О
Уча по френски. Т.е. ще уча, в момента гледам упражненията и.. Да, не искам да уча. Не ми се учи. А трябва, ебаси. За всичко., което искам, трябва да уча. Така че.. Стискам зъби и си набивам всичко в главицата.
Bye. (:
песен: Сигнал - Да те жадувам
Защото ти, все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти -
ще се стопят китарите,
ще се стопят китарите,
защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия -
не съм готов,
не съм готов.
сряда, 22 октомври 2008 г.
dying for love
hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори.
mood: доволно.
Доволна съм. Доволна съм от себе си, доволна съм от това, което знам, това, което мога.. От това, че днес, когато Георги ми каза, че съм зубър, в очите му се четеше единствено и само изумление. Колко знам и колко мога. xD
Имам нужда да говоря. Но не за това, за което говоря от четири месеца. За нещо ново, нещо свежо, нещо з а б а в н о. Днес ми беше толкова хубаво, когато просто се разкарвахме след училище. И когато имах покрай пързалката в Борисовата.. Изпитах желание да седна от горе и да имам чувството, че съм над всичко онова, което ме поглъщаше месеци наред. В крайна сметка.. Това бях аз. И ако не аз, то кой друг трябва да ми помогне да се превъзмогна. Може да не съм супер красива или безумно интелигентна. Но имам нещо, което не всички имат. Не искам да съм като останалите, не искам да съм различна, за да се харесам. Не ми пука кой какво мисли, живея за себе си, а не за да се доказвам на обкръжението ми. Някак си получих уважението на приятелите ми. На и с т и н с к и т е ми приятели. Не говоря за хората като София. Не говоря за хората, които им пука за мен само до момента, в който ще им направя услуга или ще предложа помощ. Самоуважавам се, по дяволите.
Може да съм странна. Може да говоря много. Може да ми пука за малки неща, които всички други подминават. Може би се ровя прекалено много в миналото и мисля прекалено много за бъдещето. Може да мечтая повече от колкото трябва. Но това съм аз. И се харесвам. Обичам се. Кой ще ме обича ако аз сама не започна да се обичам? Кой ще ме харесва ако не изпитвам дори минимално самоуважение? Мдаа.. И аз така си помислих.
И, честно казано, вече не искам ничия помощ. Не искам съвети. Не искам мнения, не искам нищо. Ебаси, не можете ли просто безмълвно да ме подкрепите. Понякога имам нужда с а м о от една прегръдка. Или просто съпричастна усмивка. Просто е..
песен: heart - what about love?
I can't tell you what you're feeling inside
I can't sell you what you don't want to buy
Something's missing and you got to
Look back on your life
You know something here just ain't right
mood: доволно.
Доволна съм. Доволна съм от себе си, доволна съм от това, което знам, това, което мога.. От това, че днес, когато Георги ми каза, че съм зубър, в очите му се четеше единствено и само изумление. Колко знам и колко мога. xD
Имам нужда да говоря. Но не за това, за което говоря от четири месеца. За нещо ново, нещо свежо, нещо з а б а в н о. Днес ми беше толкова хубаво, когато просто се разкарвахме след училище. И когато имах покрай пързалката в Борисовата.. Изпитах желание да седна от горе и да имам чувството, че съм над всичко онова, което ме поглъщаше месеци наред. В крайна сметка.. Това бях аз. И ако не аз, то кой друг трябва да ми помогне да се превъзмогна. Може да не съм супер красива или безумно интелигентна. Но имам нещо, което не всички имат. Не искам да съм като останалите, не искам да съм различна, за да се харесам. Не ми пука кой какво мисли, живея за себе си, а не за да се доказвам на обкръжението ми. Някак си получих уважението на приятелите ми. На и с т и н с к и т е ми приятели. Не говоря за хората като София. Не говоря за хората, които им пука за мен само до момента, в който ще им направя услуга или ще предложа помощ. Самоуважавам се, по дяволите.
Може да съм странна. Може да говоря много. Може да ми пука за малки неща, които всички други подминават. Може би се ровя прекалено много в миналото и мисля прекалено много за бъдещето. Може да мечтая повече от колкото трябва. Но това съм аз. И се харесвам. Обичам се. Кой ще ме обича ако аз сама не започна да се обичам? Кой ще ме харесва ако не изпитвам дори минимално самоуважение? Мдаа.. И аз така си помислих.
И, честно казано, вече не искам ничия помощ. Не искам съвети. Не искам мнения, не искам нищо. Ебаси, не можете ли просто безмълвно да ме подкрепите. Понякога имам нужда с а м о от една прегръдка. Или просто съпричастна усмивка. Просто е..
песен: heart - what about love?
I can't tell you what you're feeling inside
I can't sell you what you don't want to buy
Something's missing and you got to
Look back on your life
You know something here just ain't right
сряда, 15 октомври 2008 г.
i'm such a mess
hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори
mood: френско (wtf, това настроение ли е? о.О)
Подлудява ме. Изисква от нас неща, които не можем да направим. Просто.. Не можем. После се нервира, вика ни, кара ни се, а после ние сме виновни. Днес закачахме някакви плакати. И.. Лигавихме се, де. И един плакат падна върху мен и тя каза, че сме толкова некадърни, че и едни плакати не можем да закачим като хората. Ми, ебаси, не сме длъжни. Да ходи тя да се катери по чиновете и да ги лепи.
Освен това.. За уредбата. Ми, окей, не е достатъчно компактна. Обаче това са нашите пари, ние ще я местим, ние ще имаме грижата. Какво, по дяволите, тя ни обяснява.. Омръзна ми. Всичко и всички.
Например днес.. Грр, защо, по дяволите, трябва да се слуша чалга? Клас, 28 човека, не можем да се разберем за тъпата музика. И какъв им е проблема, че, когато няма никой, ние слушаме рок. Wtf.. Седнали в коридора и не могат да влязат вътре и да кажат да се намали, защото, недай си боже, ще им увреди мозъка музиката. Нервирана съм.
песен: Bon Jovi - Blame It On The Love Of Rock & Roll
First time i heard the music
I thought it was my own
I could feel it in my heartbeat
I could feel it in my bones
My momma thinks i'm crazy
My dad says i'm insane
I got this boogie woogie fever
That's burning in my veins
They tried to take me to a doctor
But it's too late for me
Then they took me to a preacher
That they saw on their tv
Who said that for a small donation
My lost soul would be saved
I said i don't think so preacher
I'll come back another day
All i want, is to be a rolling stone
They don't understand what we all know
mood: френско (wtf, това настроение ли е? о.О)
Подлудява ме. Изисква от нас неща, които не можем да направим. Просто.. Не можем. После се нервира, вика ни, кара ни се, а после ние сме виновни. Днес закачахме някакви плакати. И.. Лигавихме се, де. И един плакат падна върху мен и тя каза, че сме толкова некадърни, че и едни плакати не можем да закачим като хората. Ми, ебаси, не сме длъжни. Да ходи тя да се катери по чиновете и да ги лепи.
Освен това.. За уредбата. Ми, окей, не е достатъчно компактна. Обаче това са нашите пари, ние ще я местим, ние ще имаме грижата. Какво, по дяволите, тя ни обяснява.. Омръзна ми. Всичко и всички.
Например днес.. Грр, защо, по дяволите, трябва да се слуша чалга? Клас, 28 човека, не можем да се разберем за тъпата музика. И какъв им е проблема, че, когато няма никой, ние слушаме рок. Wtf.. Седнали в коридора и не могат да влязат вътре и да кажат да се намали, защото, недай си боже, ще им увреди мозъка музиката. Нервирана съм.
песен: Bon Jovi - Blame It On The Love Of Rock & Roll
First time i heard the music
I thought it was my own
I could feel it in my heartbeat
I could feel it in my bones
My momma thinks i'm crazy
My dad says i'm insane
I got this boogie woogie fever
That's burning in my veins
They tried to take me to a doctor
But it's too late for me
Then they took me to a preacher
That they saw on their tv
Who said that for a small donation
My lost soul would be saved
I said i don't think so preacher
I'll come back another day
All i want, is to be a rolling stone
They don't understand what we all know
понеделник, 13 октомври 2008 г.
Can't have you, can't leave you..
hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори.
mood: слънчево
Искрено завиждам на Слън. Наистина.. И на себе си бих завиждала, но не сега, а преди всичките четири месеца. Бих си завиждала. Да, определено.
И въпреки това, не искам да се върне всичко онова. Просто искам още едно такова. Искам още веднъж да се събуждам и веднага да скачам до телефона, за да видя дали е звънял, дори и да е 6 сутринта. Искам отново да говоря с някого по телефона, да гледам звездите заедно, макар и от разстояние. Искам да ходя на училище и да знам, че някой там ме чака повече от другите. Че повече от другите иска да се усмихна и да бъда добре. Че повече от на другите му пука за мен.
Искам отново да имам с кой да се смея. Отново да бъда оново шест годишно хлапе, в което се превръщах, когато се пръскахме с вода. Искам още от караниците, които завършват с прегръдка.
Искам отново някой да ми обещае да ми изсвири песен. Дори и да не го направи, просто да знам, че е искал.
Искам и всички онези малки неща, които ги има, и които забелязваш чак когато изчезнат.
Искам отново някой да гледа всички момичета, но да вижда само мен, да се усмихва само на мен. И да знам, че за момента иска само мен.
Искам да мога да кажа, че го обичам.
Искам да престана да слушам тези песни. Искам да се появи някой, да махне тези песни и да ми пусне негови песни.
Достатъчно мъка по Стефан. Предостатъчно.
Той не е виновен в крайна сметка. (:
песен: sonata arctica - shy (as aways.. (:)
I see, can't have you, can't leave you, there 'cause I must sometimes see you
And I don't understand how you can keep me in chains
And every waking hour, I feel you taking power From me and I can't leave
Repeating the scenery over again
mood: слънчево
Искрено завиждам на Слън. Наистина.. И на себе си бих завиждала, но не сега, а преди всичките четири месеца. Бих си завиждала. Да, определено.
И въпреки това, не искам да се върне всичко онова. Просто искам още едно такова. Искам още веднъж да се събуждам и веднага да скачам до телефона, за да видя дали е звънял, дори и да е 6 сутринта. Искам отново да говоря с някого по телефона, да гледам звездите заедно, макар и от разстояние. Искам да ходя на училище и да знам, че някой там ме чака повече от другите. Че повече от другите иска да се усмихна и да бъда добре. Че повече от на другите му пука за мен.
Искам отново да имам с кой да се смея. Отново да бъда оново шест годишно хлапе, в което се превръщах, когато се пръскахме с вода. Искам още от караниците, които завършват с прегръдка.
Искам отново някой да ми обещае да ми изсвири песен. Дори и да не го направи, просто да знам, че е искал.
Искам и всички онези малки неща, които ги има, и които забелязваш чак когато изчезнат.
Искам отново някой да гледа всички момичета, но да вижда само мен, да се усмихва само на мен. И да знам, че за момента иска само мен.
Искам да мога да кажа, че го обичам.
Искам да престана да слушам тези песни. Искам да се появи някой, да махне тези песни и да ми пусне негови песни.
Достатъчно мъка по Стефан. Предостатъчно.
Той не е виновен в крайна сметка. (:
песен: sonata arctica - shy (as aways.. (:)
I see, can't have you, can't leave you, there 'cause I must sometimes see you
And I don't understand how you can keep me in chains
And every waking hour, I feel you taking power From me and I can't leave
Repeating the scenery over again
петък, 10 октомври 2008 г.
it's over now..
hello. ^^
mood: свободна, спокойна.
Свърши се. Звъннах му. Не казахме нищо сериозно, нищо важно, нито едно от нешата, които си бях представяла.. xD
И все пак ме обзе онова чувство на свършеност, удовлетворение, спокойствие. Правилност. Няма я тръпката в стомаха ми, нито пеперудите.. Но е по добре така. Не си заслужаваха четирите месеца на сълзи, празен поглед и прекалена емоционалност. Просто не си заслужаваха.. Безмислено. xD
Би било забавно, ако не беше толкова.. глупаво. Кофти е първото влюбване да е такова. Дори не мога да повярвам, че се виждам да го пиша, не мога.
Беше толкова неловък разговор, чак забавно xD
Дори не знам какво да пиша. Май всичко приключи.
песен: accept - can't stand the night
Love why do i take you
And why do you take me
Take my breath, or you take my heart
All you give is pain
A curse upon your name
Can't you see it isn't right
Can't stand the night
mood: свободна, спокойна.
Свърши се. Звъннах му. Не казахме нищо сериозно, нищо важно, нито едно от нешата, които си бях представяла.. xD
И все пак ме обзе онова чувство на свършеност, удовлетворение, спокойствие. Правилност. Няма я тръпката в стомаха ми, нито пеперудите.. Но е по добре така. Не си заслужаваха четирите месеца на сълзи, празен поглед и прекалена емоционалност. Просто не си заслужаваха.. Безмислено. xD
Би било забавно, ако не беше толкова.. глупаво. Кофти е първото влюбване да е такова. Дори не мога да повярвам, че се виждам да го пиша, не мога.
Беше толкова неловък разговор, чак забавно xD
Дори не знам какво да пиша. Май всичко приключи.
песен: accept - can't stand the night
Love why do i take you
And why do you take me
Take my breath, or you take my heart
All you give is pain
A curse upon your name
Can't you see it isn't right
Can't stand the night
сряда, 8 октомври 2008 г.
Leave me dreaming..
hello..
mood: трепереща xD
Не мога да му се обадя. От три часа седя и набирам номера и просто.. не мога. Не знам какво да му кажа. Не знам дали искам да знам той какво ще ми каже. Ии.. Объркана съм. И уплашена. И.. Нетърпелива. И общо взето като в някоя песен на КИСС xD
Това е.
песен: kiss - sure know something
I've been up and down, I've been all around
I was mystified, almost terrified
But late at night I still hear you call my name
I've been on my own, I've been all alone
I was hypnotized, I felt paralyzed
But late at night I still want you just the same
mood: трепереща xD
Не мога да му се обадя. От три часа седя и набирам номера и просто.. не мога. Не знам какво да му кажа. Не знам дали искам да знам той какво ще ми каже. Ии.. Объркана съм. И уплашена. И.. Нетърпелива. И общо взето като в някоя песен на КИСС xD
Това е.
песен: kiss - sure know something
I've been up and down, I've been all around
I was mystified, almost terrified
But late at night I still hear you call my name
I've been on my own, I've been all alone
I was hypnotized, I felt paralyzed
But late at night I still want you just the same
неделя, 5 октомври 2008 г.
четвъртък, 2 октомври 2008 г.
..
hello
mood: сякаш има значение.
Уморена съм. И съм изстискана. И сокът от чувствата ми се понася към някоя далечна шахта, от къде ще бъде изхвърлен след време. Ненужен, нежелан. Като хубав сок, който е забравен на масата и е покиселял.
Плача. От толкова време.. Книгите ми са напоени със сълзите ми. Когато се къпя, водата става по солена, от сълзите, а дори не го забелязвам. Не е честно.
Искам да говоря, да ме слушат, да имам какво да кажа. Не искам да съм отчаяна и жалка. Искам да предизвиквам очудени погледи и възхитени ахвания, както преди. Искам да скачам по улиците, да шляпам в локвите и да се чувствам добре. Не искам да пораствам. Не искам..
Не искам лицето ми да става гладко, защото то става такова от обилния плач. Искам кожата ми да се дехидратира, ако това ще означава, че съм спряла да плача. Искам.. Искам усмивка в очите си, на устата тя не е толкова нужна. Искам да скачам, да се смея, да викам и да пея.. Защото това съм аз. Това съм била и се надявам да бъда това занапред. А не да продължавам да съществувам такава - тъжна. Искам да имам желание да ставам рано сутрин, за да виждам изгрева. А не да гледам залеза с надеждата, че денят скоро ще свърши. Искам приятелите ми да се чувстват щастливи, защото аз съм весела. А не да ми мятат загрижени погледи, докато седя на някоя пейка и гледам към небето. Искам да престана да копнея и да започна да вярвам в това, което имам. Искам да се откажа, да го погреба, да танцувам върху остатъците от него. Да го превъзмогна.
Искам да съм сигурна, че е минало. Искам да знам, че няма връщане назад. Искам да виждам пътя напред, осветен, утъпкан, равен. А не да се налага да режа клоните и да газя в храстите, за да прокарам една единствена тясна пътечка.
Искам себе си обратно.
песен: Sonata Arctica - Replica
As you can see, when you look at me, I'm pieces of
what I used to be. It's easier when you don't see me
standing on my own two feet. I'm taller when I sit
here still, you ask are all my dreams fulfilled.
They made me a heart of steel, the kind them bullets
cannot see, yeah...
mood: сякаш има значение.
Уморена съм. И съм изстискана. И сокът от чувствата ми се понася към някоя далечна шахта, от къде ще бъде изхвърлен след време. Ненужен, нежелан. Като хубав сок, който е забравен на масата и е покиселял.
Плача. От толкова време.. Книгите ми са напоени със сълзите ми. Когато се къпя, водата става по солена, от сълзите, а дори не го забелязвам. Не е честно.
Искам да говоря, да ме слушат, да имам какво да кажа. Не искам да съм отчаяна и жалка. Искам да предизвиквам очудени погледи и възхитени ахвания, както преди. Искам да скачам по улиците, да шляпам в локвите и да се чувствам добре. Не искам да пораствам. Не искам..
Не искам лицето ми да става гладко, защото то става такова от обилния плач. Искам кожата ми да се дехидратира, ако това ще означава, че съм спряла да плача. Искам.. Искам усмивка в очите си, на устата тя не е толкова нужна. Искам да скачам, да се смея, да викам и да пея.. Защото това съм аз. Това съм била и се надявам да бъда това занапред. А не да продължавам да съществувам такава - тъжна. Искам да имам желание да ставам рано сутрин, за да виждам изгрева. А не да гледам залеза с надеждата, че денят скоро ще свърши. Искам приятелите ми да се чувстват щастливи, защото аз съм весела. А не да ми мятат загрижени погледи, докато седя на някоя пейка и гледам към небето. Искам да престана да копнея и да започна да вярвам в това, което имам. Искам да се откажа, да го погреба, да танцувам върху остатъците от него. Да го превъзмогна.
Искам да съм сигурна, че е минало. Искам да знам, че няма връщане назад. Искам да виждам пътя напред, осветен, утъпкан, равен. А не да се налага да режа клоните и да газя в храстите, за да прокарам една единствена тясна пътечка.
Искам себе си обратно.
песен: Sonata Arctica - Replica
As you can see, when you look at me, I'm pieces of
what I used to be. It's easier when you don't see me
standing on my own two feet. I'm taller when I sit
here still, you ask are all my dreams fulfilled.
They made me a heart of steel, the kind them bullets
cannot see, yeah...
Абонамент за:
Публикации (Atom)