hello. ^^
mood: свободна, спокойна.
Свърши се. Звъннах му. Не казахме нищо сериозно, нищо важно, нито едно от нешата, които си бях представяла.. xD
И все пак ме обзе онова чувство на свършеност, удовлетворение, спокойствие. Правилност. Няма я тръпката в стомаха ми, нито пеперудите.. Но е по добре така. Не си заслужаваха четирите месеца на сълзи, празен поглед и прекалена емоционалност. Просто не си заслужаваха.. Безмислено. xD
Би било забавно, ако не беше толкова.. глупаво. Кофти е първото влюбване да е такова. Дори не мога да повярвам, че се виждам да го пиша, не мога.
Беше толкова неловък разговор, чак забавно xD
Дори не знам какво да пиша. Май всичко приключи.
песен: accept - can't stand the night
Love why do i take you
And why do you take me
Take my breath, or you take my heart
All you give is pain
A curse upon your name
Can't you see it isn't right
Can't stand the night
петък, 10 октомври 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Успокояващо е, когато разбереш, че ги няма вече пеперудите. И аз го направих този твоя номер. Нарочно отидох до тях под предлог, че просто искам да видя сестра му. Мислех си, че ще ми се подкосят коленете и ще си загубя думите, нали знаеш, като по филмите .. но беше по-леко. Вярно беше, още го обичах .. но сякаш бях се примирила :))
ОтговорИзтриванеУсещането, беше удовлетворяващо.
П.П. Поне пишеш са истински неща, не само ти ги изживяваш. Не си сама!