..

hello
mood: сякаш има значение.

Уморена съм. И съм изстискана. И сокът от чувствата ми се понася към някоя далечна шахта, от къде ще бъде изхвърлен след време. Ненужен, нежелан. Като хубав сок, който е забравен на масата и е покиселял.
Плача. От толкова време.. Книгите ми са напоени със сълзите ми. Когато се къпя, водата става по солена, от сълзите, а дори не го забелязвам. Не е честно.
Искам да говоря, да ме слушат, да имам какво да кажа. Не искам да съм отчаяна и жалка. Искам да предизвиквам очудени погледи и възхитени ахвания, както преди. Искам да скачам по улиците, да шляпам в локвите и да се чувствам добре. Не искам да пораствам. Не искам..
Не искам лицето ми да става гладко, защото то става такова от обилния плач. Искам кожата ми да се дехидратира, ако това ще означава, че съм спряла да плача. Искам.. Искам усмивка в очите си, на устата тя не е толкова нужна. Искам да скачам, да се смея, да викам и да пея.. Защото това съм аз. Това съм била и се надявам да бъда това занапред. А не да продължавам да съществувам такава - тъжна. Искам да имам желание да ставам рано сутрин, за да виждам изгрева. А не да гледам залеза с надеждата, че денят скоро ще свърши. Искам приятелите ми да се чувстват щастливи, защото аз съм весела. А не да ми мятат загрижени погледи, докато седя на някоя пейка и гледам към небето. Искам да престана да копнея и да започна да вярвам в това, което имам. Искам да се откажа, да го погреба, да танцувам върху остатъците от него. Да го превъзмогна.
Искам да съм сигурна, че е минало. Искам да знам, че няма връщане назад. Искам да виждам пътя напред, осветен, утъпкан, равен. А не да се налага да режа клоните и да газя в храстите, за да прокарам една единствена тясна пътечка.
Искам себе си обратно.

песен: Sonata Arctica - Replica

As you can see, when you look at me, I'm pieces of
what I used to be. It's easier when you don't see me
standing on my own two feet. I'm taller when I sit
here still, you ask are all my dreams fulfilled.
They made me a heart of steel, the kind them bullets
cannot see, yeah...