Can't have you, can't leave you..

hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори.
mood: слънчево

Искрено завиждам на Слън. Наистина.. И на себе си бих завиждала, но не сега, а преди всичките четири месеца. Бих си завиждала. Да, определено.
И въпреки това, не искам да се върне всичко онова. Просто искам още едно такова. Искам още веднъж да се събуждам и веднага да скачам до телефона, за да видя дали е звънял, дори и да е 6 сутринта. Искам отново да говоря с някого по телефона, да гледам звездите заедно, макар и от разстояние. Искам да ходя на училище и да знам, че някой там ме чака повече от другите. Че повече от другите иска да се усмихна и да бъда добре. Че повече от на другите му пука за мен.
Искам отново да имам с кой да се смея. Отново да бъда оново шест годишно хлапе, в което се превръщах, когато се пръскахме с вода. Искам още от караниците, които завършват с прегръдка.
Искам отново някой да ми обещае да ми изсвири песен. Дори и да не го направи, просто да знам, че е искал.
Искам и всички онези малки неща, които ги има, и които забелязваш чак когато изчезнат.
Искам отново някой да гледа всички момичета, но да вижда само мен, да се усмихва само на мен. И да знам, че за момента иска само мен.
Искам да мога да кажа, че го обичам.
Искам да престана да слушам тези песни. Искам да се появи някой, да махне тези песни и да ми пусне негови песни.
Достатъчно мъка по Стефан. Предостатъчно.
Той не е виновен в крайна сметка. (:

песен: sonata arctica - shy (as aways.. (:)

I see, can't have you, can't leave you, there 'cause I must sometimes see you
And I don't understand how you can keep me in chains
And every waking hour, I feel you taking power From me and I can't leave
Repeating the scenery over again