Keeping secrets away from everyone..

hello, дневнико.
mood: ъх, отегчено.

До преди малко преглеждах темата със саудтраците.. Леле, моите какви са били около датата, когато скъсахме със Стефан. Трагични.
И около концерта на Металика също. Ето, цитат:

"Metallica - The unforgiven II

Оглеждах се, мамка му, в тълпата с малката надеждица да го видя, скачащ и кефещ се. Е, не го видях. Само, че при всеки, който видех с тениска, за която знаех, че и той има, изтръпвах.
Ще приема, че просто е бил там, че се е забавлявал, че му е било кеф. И, че малко или много си е помислил за мен, когато НЕ изпяха горната песен. Няма да кажа нашата, защото това си е неговата. Доох, той ме запали по Металика и обеща да бъде с мен, просле просто.. Бях там, той беше там. Отделно. ^^"

[21:13:47] South of Heaven says: moga da doida
[21:13:48] South of Heaven says: 1
[21:13:50] South of Heaven says: put do dasklaoto
[21:13:55] South of Heaven says: :D
[21:13:58] Shy says: :D
[21:14:04] South of Heaven says: 6e kae6
[21:14:06] South of Heaven says: tva e bratov4ed mi
[21:14:11] South of Heaven says: produljavai taka
[21:14:15] South of Heaven says: i 6e se ozove6
[21:14:16] South of Heaven says: v pirogov
[21:14:17] South of Heaven says: :D

Нях, нях, нях.. Имам си супер псевдо - братовчед. (:

песен: KISS - A world without heroes.

A world without heroes
Is like a world without sun
You can't look up to anyone
Without heroes
And a world without heroes
Is like a never ending race
Is like a time without a place
A pointless thing devoid of grace

ps: you're my hero.

he wasn't good enought for her

hello.. (:
mood: мм, учещо.

Между двете упраженения по френски ме хвана вдъхновението и - ето ме тук. Няма да пиша за себе си. (Тук всички припадат от шока. XD Не, не съм чак такъв нарцис, така че сега ще пиша за друг.)
Днес, докато слушах една песен, внезапно се сетих за двама познати. Момчето, голям пич, а момичето, абсолютна лигла. Но, да се върнем.. Пичът здравата беше хлътнал по девойката, ама много сериозно. Пък тя го разиграваше като за световно. Накрая той се отказа. И тя осъзна какво губи. Естествено, след няколко дни престана да й пука. И така докато не се събрахме заедно и той не я видя да излиза с един тъпанар. Това, че и тогава още му пукаше доказва, че наистина я заслъжаваше. И може би ако му бе позволила да се впише в живота й той щеше да бъде най хубавото нещо, което й се бе случвало. Но, не. Той не бе достатъчно перфектен за нея.
Идея си нямате колко ме е яд, че момчето се хвана с нея. Че трябваше да страда (не съм го казала аз XD), за да разбере, че тя е много под неговото ниво. И въпреки всичко той все още я иска. И все още 'му светят очичките', когато е около нея. И тя е все същата тъпанарка..
sorry girl but you missed out (:
И така..

песен:


He wanted her, she'd never tell
secretly she wanted him as well.

But all of her friends stuck up there nose
they had a problem with his baggy clothes.

He was a skater boy, she said see ya later boy
he wasn't good enought for her
She had a pritty face, but her head was up in space
she needed to come back down to earth.

no, I'll never feel the same

Hello..
Mood: ммм.. весело.

Днес се замислих, след като ме попитаха дали мисля, че съм изпитала нещо наистина специално към Стефан. И дали мисля, че ще го изпитам някога отново.. Няма. Беше уникално, единствено. И глупаво. xD
no, i just can't take the pain
no, i'll never feel the same
Това е, което имах предвид. Беше.. Прекалено болезнено. И толкова.. Вдъхновяващо. Болеше ме още тогава, а го осъзнах чак вчера, когато Даниеле ми отвори очите за това.
Което ме наведе на мисълта за вдъхновенията. Толкова малко неща ме вдъхновяват.. Напоследък пиша адски рядко (не тук, а по принцип, писане като писане.), нямам муза, а талантът ми.. Не ми се говори за това xD Някой веднъж ми каза, че не иска да вижда нищо, което съм писала аз, защото когато пиша съм тъжна. Вярно е. Когато с Вероника завършихме Жаждата бях.. Депресирана XD
Anyway, говорех за вдъхновенията. Музиката. Случайните хора, които виждам по улиците.. Вярвате или не, така завърших единственото си успешно стихотворение. Така реших и да си водя дневник. Но.. Главно - приятелите ми. Стефан. И да не вземете да решите, че той ми е приятел.. Нее.
Тоя идиот днес дори не ме поздрави. Седях в тъпата стая и го гледах настойчиво, а той си извърна главата без дори едно здрасти да каже. Какво ли съм си мислела.. >.<
Липсва ми класът. Само това ще кажа, че после ще почнат да ми го навират в носа. xD
"И всеки път вдигах телефона, искайки да му кажа, че го обичам. И всеки път затварях, мислейки, че той не ме обича.." => I'm such un idiot. (:

Goodnigh, dear diary (:

този път няма да е песен.
Стихотворение:

"Когато обичам


Ти каза: "Напразно си писала стихове!
Любов от поезия не ще се роди.
А книжният спомен, прояден от плъхове
не прави чрез пламък любов да гори!"

Нима ти си чувствал, нима си горял,
В поезиен пламък нима си се вричал?
Навярно до днес ти така не разбра,
чрез стихове казвам, когато обичам.

21. Юли. 08г.
23:31"

~ Лю.

open your eyes..

hello, псевдо дневнико.
mood: заспало и умиращо от студ.

Отдавна не съм писала. Много отдавна. Покрай това училище не ми остава никакво време. Ъъ, не, не покрай училището, а покрай френския. Всъщност.. Ми харесва. Всички само се оплакват колко бил труден, как го мразели и прочее. Ама, все пак, нали са си го избрали. Аз още в началото си знаех, че е труден и може би това ме влечеше най много. Иначе.. Когато се науча да го говоря, да го пиша и да го чета, ще бъда ужасно щастлива XD
Май започва да ми минава. Преди имаше песни, които не можех да слушам, защото моментално ми се дореваваше. След като превъзмогнах музиката, значи всичко ще е окей съвсем скоро. (:
Много е странно. Имам приятели, така е, имам ужасно страхотно уникално добри приятели. Всички са прекрасни. Но не от всички очаквам да ме дърпат от дупки и да ми помагат. Определено не от всички. Примерно от Даниеле никога не съм очаквала, че ще започне да ми обяснява, че Стефан не ме заслужава. Направо.. Умрях от кеф XD

She says: добре, няма да питам кой ме заслужава, ходи да спиш.
South of Heaven says: hm
South of Heaven says: anti se6tam se za 4uvek
South of Heaven says: atm
South of Heaven says: a
South of Heaven says: setih
South of Heaven says: nqma da
South of Heaven says: stane
South of Heaven says: nikoga
South of Heaven says: NO
South of Heaven says: poznaam
South of Heaven says: 1
South of Heaven says: samo
South of Heaven says: komuto
South of Heaven says: e na tvoeto
South of Heaven says: nivo
South of Heaven says: anti kazvam ti
South of Heaven says: da
She says: :D
South of Heaven says: se tarkalqsh
South of Heaven says: s
South of Heaven says: nego
South of Heaven says: smashy

Малко е дразнещо, че всяка дума е на нов ред, но не за това става въпрос. Смаши е най добрия му приятел xD А пък това ме довърши.. (:

South of Heaven says: no povqrvai ako ne nekoi bih te dal ako mi beshe
South of Heaven says: sestra
South of Heaven says: to 6te6e da e na nego

Та.. Явно на хората им пука за мен. Може би Стефан беше просто един повратен момент в живота ми. Не е трябвало да оставам с него, но е бил нужен, за да осъзная на които хора мога да разчитам и на кои - не. Истината е, че го разбрах. Знам на кои им пука и кои само се ебават с мен. Знам на кои, ако им кажа да мълчат, ще мълчат и кои ще го изтърсят пред всички останали, докато седим някъде. Вече знам xD
Хайде, математиката ме зове. Au revoir. (:

песен: whitesnake - crying in the rain

No one understands the heartache,
No one feels the pain,
cos no one ever sees the tears
When youre crying in the rain,
When youre crying in the rain,
Crying in the rain...

tell me why. (:

hello..
mood: щастливо

[23:38:41] She says: Миши, исках да те питам, някакви снимки от зеленото имаш ли? XD
[23:39:44] Tonsski says: бях забравила за "миши"
[23:39:49] She says: :D
[23:39:50] Tonsski says: ами кои по-точно искаш?
[23:39:55] Tonsski says: имаше едни твои
[23:40:03] Tonsski says: а иначе има много снимки от зеленото
[23:40:22] She says: Ми, не знам, каквото решиш ми прати.
[23:40:25] She says: И тия моите xD

И тя ми прати 10 снимки, 3 от които мои, 7 - със Стефан XD Шматка.

Иначе и трите снимки, които ми прати, ги беше правил той. Пуф. >.<
Иначе.. Хубави снимки. Ох, не знам какво да напиша xD Ама на кой му пука, нали тфа е моя блог. Айде, това беше за днес. Au revoir.

песен: sonata arctica - blinded no more

очи, в които погледът не гасне..

hello..
mood: мълчалива ^^

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста…
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледът не гасне,
докосването нежно на ръце -
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

Отново седя и се чудя. Не, всъщност, седя, чудя се и пиша по френски.

Той каза, че никога не ме е обичал. Не, че не ме обича вече. Защо му трябваше да го казва. Не ми трябваше нито едно обещание, нито една дума. Чувствах се.. Обичана дори и без да ми го казва ежедневно. Сега ще последва сдух, знам си аз. Както последва вчера, когато осъзнах какво ми е казал всъщност.

Погледът, блясъкът, звездичките, пламъчето или както искайте го наричайте, в моите очи огасна. XD Толкова трагично звучи. Ебаси, каква съм мъченица. Омръзна ми. Ще си страдам мълчаливо. Притрябвали са му на някого моите писаници и душевни излияния. Нее..

Нещо ми се прецака скайпа, така че няма да мога да го цитирам точно. Но там е въпроса, Инко, че повече такива не ми трябват. Нямам таланта за писател, та музата ще ми е съвсем недостатъчна. А и.. Цената е прекалено висока XD

Au revoir.

песен: Twisted Sister - I believe in you

t's so hard to do it all yourself
fighting for your dreams alone
when the toy's upon the highest shelf
a child's tears soon become stone
oh why does no one lend a hand
why does no one understand
why i need to make a stand
ohhhh,it's so hard to carry on
when all your hope is gone
all your dreams have come undone
i need to hear

i believe in you
i believe in you
i believe in you
i believe in you

why won't someone say these words
are they really so absurd?
must they always go unheard?

За хората, които не би трябвало да обичаме..

hello, дневнико.
mood: объркана

Нямам търпение Митко да дойде. Не е честно да е толкова делеч от мен, когато толкова имам нужда от него. Наистина не е честно. И не е честно да не мога да му говоря за всичко, но това той сам си го избра.
Тръгвам за училище, довечера ще едитна.

песен: whitesnake - fool for you lovin'

Im tired of hiding my feelings,
You left me lonely too long
I gave my heart, and you tore it apart,
Oh, baby, you done me wrong

Oui, oui, mon amour...c'est moi.

hello, псевдо дневнико, който.. ала бала, знаеш какво.
mood: щастливо

Имам ебаси якия клас. <3>
Таа.. Ебаси якия ден <3
И съм касиер на класа.
И пак ме зарязаха в парка.
Иии.. Ебаси нечовешкото лигавене. Уий, уий, Иве!
Ии.. Френски. Много.
И идиоти. Ама пичове идиоти.
И кафе с Инко. Ох, прецакали са кафето, толкова хубаво беше преди.
И ми е някакво супер яко.
И отивам да гледам Las Vegas.
И Митко ще идва.
И леле.. Ще се побъркам xD

песен: sonata arctica - last drop falls

In every dream I have I say: "I'm not in love with you"
But every day I say I do
You have messed with my head so many times
Forced me to love you

i'm alone now..

hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори..
mood: уплашена.

Това 'now' продължава прекалено дълго..

Днес бях в ПЧМГ. Беше хубаво да ги видя пак, да се похилим за, може би, последен път в тези класни стаи. Да подразня госпожите. Да потичаме с Ина под дъжа на двора. Да гледам отчаяно и да ми се реве, но нещо да не ми позволява. Толкова пъти съм го правила, толкова много пъти. И може би днес бе за последно.
Мамка му, ще ми липсва това училище. С цялата му строгост и придирчивост. С всичките му нервни учители и с привидно лошата директорка. Със седенето на пейката отвън, чакайки междучасието да свърши. С пръскането с вода. С ученето и зяпането през прозореца. И, хах, с математиката (:
Видях го. Осъществихме контакт. xD Макар още да съм бясна на Ина.. Леле, колко се е променил. Макар че бях права като му казах, че с такава коса няма да му отива. Когато си затворя очите, ми изниква.. Как вдигат знамето. Как минава покрай мен. Как ме гледа недоумяващо, докато скачам в локвите и се хиля. Как.. Просто как е близо до мен. Добре, спирам.. (липсва ми. xD)

песен: sonata arctica - tallulah

Remember when we used to look how sun sets far away?
And how you said: "This is never over"
I believed your every word and I guess you did too
But now you're saying : "Hey, let's think this over"

You take my hand and pull me next to you, so close to you
I have a feeling you don't have the words
I found one for you, kiss your cheek, say bye, and walk away
Don't look back 'cause I am crying...

feel hurt?

hello, псевдно дневнико, който не може да ми отговори.
mood: дъждовно.

О, най накрая да се изсипе един хубав студен дъжд. От колко време го чаках това.. Беше неуписуемо върховно просто. ^^ И особено после, когато ръмеше съвсем леко и аз седях с провесени ръце през прозореца и дъждът капеше по тях.. <3
Още само два дни.. Ох, нямам търпение. Макар че тая гадна втора смяна ми съсипа всички планове (ух!)
Ии.. KISS <3
Sonata <3
Общо взето.. Музика <3
Иначе.. Всичко друго си е както обикновено. Обикаляхме вчера по центъра с Ина, Ети и Плам. Липсваше ми едно такова обикаляне. С цялото му лигавене, търсене на пейки, поливане xD Беше хубаво. (:
Майната им на всички, ще се лигавя колкото си искам. Т.е. не на всички, ама.. Да де, разбрахме се. ^^
Иии.. Песен ^^: snow patrol - how to be dead

Please keep your hands down
And stop raising your voice
It's hardly what I'd be doing if you gave me a choice
It's a simple suggestion can you give me sometime
So just say yes or no
Why can't you shoulder the blame
Coz both my shoulders are heavy
From the weight of us both
You're a big boy now so let's not talk about growth
You've not heard a single word I have said...
Oh, my God

sure know something..

hello, псевдо дневнико, който продължава да не може да ми отговори.
mood: mystified

йеп.. искам да се лигавя ^^
и искам да имам с кой да се лигавя.
и да не ме изоставят по люлките, защото съм прекалено лигава.
и да не се налага да си тръгвам, защото съм сама.
и, по дяволите, поне веднъж да не опре до стефан. >.<

поне музиката ми се върна. уиий! и желанието да пиша също се върна, но така и не намерих нужната муза. а и талантът ми никога не се завърна от онзи изчезнал форум преди толкова време. липсва ми.

четенето ми все така виси някъде и ме чака, но в момента желанието ми е толкова минимално, че се чудя дали въобще го има или го няма. надявам се скоро да дойде, защото вече се плаша.

но пък.. концертче! не че се надявам да отида. но нищо не ми пречи да почна да мрънкам и врънкам. кой знае, може и да успея да склоня майка ми да ме заведе. или вуйчо, или там, който и да е. просто толкова много искам да отида.

ии.. искам екскурзия. искам миналото зелено. искам.. искам дъжд, по дяволите. искам усмивки. ^^
искам разговори по телефона. не, не искам. имам нужда да говоря. или дори.. да не говоря. просто да седя и да слушам как човекът отсреща диша в слушалката.

песен: kiss - sure know something

I've been up and down, I've been all around
I was mystified, almost terrified
But late at night I still hear you call my name

I've been on my own, I've been all alone
I was hypnotized, I felt paralyzed
But late at night I still want you just the same

I've been a gambler, but I'm nobody's fool
And I sure know something, sure know something
You showed me things they never taught me in school
And I sure know something, sure know something
No one can make me feel the way that you do
And I sure know something, aha

look for the girl with broken smile.

hello, дневнико.
mood: отвратително.

Видях го. Мисля, че го видях. Не! Сигурна съм. Познах го, винаги бих го познала.
[20:56:31] cold as ice.. says: Беше с гръб към мен и на около 100 метра, но съм сигурна, че беше той. Начинът по който си отметна косата и как ходеше и раницата му и всичко.
Сега си мисля.. Каква късметлийка съм с Митко. По начина, по който се отнасят един с друг Ф1 и Ф2, никога не искам да се отнасяме ние един към друг. Просто.. Толкова противно и толкова грубо. И без всякакво разбиране. Кофти.
Което ми напомня, че той ще дойде!!! Към 20-ти. Умирам от кеф и болка едновременно.
Кеф - Митко.
Болка - Стефан.
^^

песен: def leppard - two steps behind

(whatever you do)
Well, I'll be two steps behind you
(wherever you go)
And I'll be there to remind you
That it only takes a minute of your precious time
To turn around and I'll be two steps behind.

ps: хора, по дяволите, къде ви зачезна лигнята? >.<

life is too short..

hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори
mood: скапано

anyway, не знам дали ми се пише и дали съм способна да измисля какво да пиша. За това.. Ще цитирам чатове със Сид. (:

[01:36:48] Сид says: Понякога хоратане осъзнават колко много нараняват отсрещния с думите си, жестовете си, поведението си.
[01:39:11] She says: Там е въпроса.. Ние щяхме да се разделим. Цяло лято разделени, нямаше как. Но ме нарани това, че не ми обясни, не ми каза защо..

[01:40:22] Сид says: Не знам какво да кажа.
[01:40:29] She says: И аз.. xD
[01:40:40] She says: Това е най комичното. 3 месеца и аз все още не знам какво да кажа.

[01:48:36] Сид says: *искрица надежда* ..

.. няма такава >.<

time, dear, it needs time.
обаче боли и времето го прави още по болезнено. Но пък сама съм си виновна, любов не се отхвърля.

песен: ми няма да е точно песен, на фаза албум съм. scorpions - acoustica

She's the one who is crying we're flying
She cries bitter tears when I'm blue
She's the one who is screaming I'm dreaming
Tonight I will reach
Out for you...out for you

(което от своя страна е от друг албум, but who cares)

fuck off and get a life (;

hello, псевдно дневнико, който не може да ми отговори. (:
mood: щастлива

Реших, че докато чакам да се свали серията, мога да драсна няколко редчета. И ето ме, драсвам няколко редчета :Р
Довечера заминавам. Отново. Честно казано не ми се ходи. Знам каква възможност е това, че повече може да не мога да отида. Но не ми се ходи.. Не че имам избор де ^^
A после се прибирам, последните няколко дни ще изминат светкавично и хоп! няма да знам кога съм се озовала в училище. После хоп! ще искам да свърши по бързо, но за сега нека почва, че тази ваканция просто ме съсипа.
Свали се. Нямам субтитри, но и така ще го гледам. Хайде, суйти, дано да си Пейтън (:

песен: Sonata Arctica - Dream Thieves

I gave once too much and now
I can't get rid of thee
I can't be subtle, I can't be kind
WHy should I be there for you
Fuck off and get a life!!

Read a book unwritten,
Kill the poet's dream unhidden
I wonder did I love too much, cross the final line?
Rip my life and spread the news
Cut my wings and make me choose
I leave the fuckin' sword in the rock
Feel hurt? Why should I give a damn?