i'm alone now..

hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори..
mood: уплашена.

Това 'now' продължава прекалено дълго..

Днес бях в ПЧМГ. Беше хубаво да ги видя пак, да се похилим за, може би, последен път в тези класни стаи. Да подразня госпожите. Да потичаме с Ина под дъжа на двора. Да гледам отчаяно и да ми се реве, но нещо да не ми позволява. Толкова пъти съм го правила, толкова много пъти. И може би днес бе за последно.
Мамка му, ще ми липсва това училище. С цялата му строгост и придирчивост. С всичките му нервни учители и с привидно лошата директорка. Със седенето на пейката отвън, чакайки междучасието да свърши. С пръскането с вода. С ученето и зяпането през прозореца. И, хах, с математиката (:
Видях го. Осъществихме контакт. xD Макар още да съм бясна на Ина.. Леле, колко се е променил. Макар че бях права като му казах, че с такава коса няма да му отива. Когато си затворя очите, ми изниква.. Как вдигат знамето. Как минава покрай мен. Как ме гледа недоумяващо, докато скачам в локвите и се хиля. Как.. Просто как е близо до мен. Добре, спирам.. (липсва ми. xD)

песен: sonata arctica - tallulah

Remember when we used to look how sun sets far away?
And how you said: "This is never over"
I believed your every word and I guess you did too
But now you're saying : "Hey, let's think this over"

You take my hand and pull me next to you, so close to you
I have a feeling you don't have the words
I found one for you, kiss your cheek, say bye, and walk away
Don't look back 'cause I am crying...