no, I'll never feel the same

Hello..
Mood: ммм.. весело.

Днес се замислих, след като ме попитаха дали мисля, че съм изпитала нещо наистина специално към Стефан. И дали мисля, че ще го изпитам някога отново.. Няма. Беше уникално, единствено. И глупаво. xD
no, i just can't take the pain
no, i'll never feel the same
Това е, което имах предвид. Беше.. Прекалено болезнено. И толкова.. Вдъхновяващо. Болеше ме още тогава, а го осъзнах чак вчера, когато Даниеле ми отвори очите за това.
Което ме наведе на мисълта за вдъхновенията. Толкова малко неща ме вдъхновяват.. Напоследък пиша адски рядко (не тук, а по принцип, писане като писане.), нямам муза, а талантът ми.. Не ми се говори за това xD Някой веднъж ми каза, че не иска да вижда нищо, което съм писала аз, защото когато пиша съм тъжна. Вярно е. Когато с Вероника завършихме Жаждата бях.. Депресирана XD
Anyway, говорех за вдъхновенията. Музиката. Случайните хора, които виждам по улиците.. Вярвате или не, така завърших единственото си успешно стихотворение. Така реших и да си водя дневник. Но.. Главно - приятелите ми. Стефан. И да не вземете да решите, че той ми е приятел.. Нее.
Тоя идиот днес дори не ме поздрави. Седях в тъпата стая и го гледах настойчиво, а той си извърна главата без дори едно здрасти да каже. Какво ли съм си мислела.. >.<
Липсва ми класът. Само това ще кажа, че после ще почнат да ми го навират в носа. xD
"И всеки път вдигах телефона, искайки да му кажа, че го обичам. И всеки път затварях, мислейки, че той не ме обича.." => I'm such un idiot. (:

Goodnigh, dear diary (:

този път няма да е песен.
Стихотворение:

"Когато обичам


Ти каза: "Напразно си писала стихове!
Любов от поезия не ще се роди.
А книжният спомен, прояден от плъхове
не прави чрез пламък любов да гори!"

Нима ти си чувствал, нима си горял,
В поезиен пламък нима си се вричал?
Навярно до днес ти така не разбра,
чрез стихове казвам, когато обичам.

21. Юли. 08г.
23:31"

~ Лю.