i want it back, i want HIM back!

Искам си го.. Честно ли е? Не е. Спрямо някой, нещо винаги е нечестно..
Но.. По дяволите, моите хубави 30 дни. Прекрасните ми 30 дни, със тяхното прекрасно
висене по люлки и пускане по пързалки. С цялото лигавене и дразнене на всички даскали,
просто защото бях щастлива. Защото, когато онази пача му каза да ме остави да си завърша
годината, той не го направи. Помня как нарочно седяхме точно на пейката пред дирекцията
и как нарочно я дразнехме - директорката.
И как се изсмя в лицето на София, когато му каза, че не е за мен. И как Митко ми каза, че
го е предупредил да не се хваща с мен, но той го е направил - защото е искал.
Помня всичко.
Помня последната ни целувка. В четвъртък сутринта. Закъснявах за час по физика, а той
както винаги нямаше първи час. Дръпна ме по стълбите и ме целуна.. Заради тази целувка онази ме изпитва цял час, а аз нищо не можех да й кажа, защото не помнех нито една скапана формула. Нито една.. Кой го е грижа за фомулите :Р
После дойде петък. И се скарахме.. Бях прекалено лигава, но за Бога, аз съм такава.
Той замина, събота ми се обади.. Говорихме, чувствах го същия, както и в четвъртък. После неделя, обади ми се да ми каже, че ще се прибере в понеделник вечерта.. В понеделник дори не се чухме. Във вторник се видяхме в училище.. И той ме подмина сякаш бях.. Част от стената. И после.. Срядата. Звучи комично. Четиридневно късане.
Просто ме дръпна посредата на двора и пред диекторката ми каза, че всичко.. свършва.
Седях на пейката и чаках сълзата ми да падне, за да мога да стана и да вляза в стаята
сякаш няма нищо.. Влязох в стаята и всички ме гледаха. Целият клас, госпожата. Попита ме дали съм добре.. Какво очакваше да й кажа. Седнах си. И това беше. Просто.. Край.

No one can hurt her like she's been hurt before. No one!