so hard not to cry..

Чувствам се безумно празна.. И безчувствена.
Т толкова искам всичко да е както беше преди два месеца.
И толкова искам да събера малко повече смелост. И да говоря..
Сега се очакваше, че трябва да съм в Пловдив, но - тцъ.
Ужасно е потискащо всички да имат някакви очаквания спрямо теб,
а ти да не знаеш, дали можеш да ги оправдаеш. И да се мъчиш,
и да се мъчиш.. И накрая само да затънеш още по надълбоко
в цялото объркване.
Още месец, месец и нещо. Толкова много ми се струва.
Искам да мине бързо, много бързо. Когато почна училище, поне ще имам
за какво да мисля и какво да правя, вместо по цял ден да се чудя, къде ми е бил ума.
Ах..
Ще си послушам музика и ще измия чинийките, дано ми мине безчувствеността.