Продължавам да сънувам странни сънища, но веече не са толкова хубави. Сега са просто странни, вече не летя, а само гледам как другите летят около мен. А тъй като няма никога да успея да полетя в най буквалния смисъл, се радвах на сънищата си, бяха толкова истински. Да, Лю, мога да създавам светове, но не мога да живея в тях сама, трябват ми други хора. А напоследък дори не живея в моите собствени светове, живея в тези, големите, които всички познават, много нетипично за мен. Живея в Амбър. Живея в Ембра, под водата, скитам се из лабиринта. Вървя по Черния път към Царството на Хаоса и напредвам завидно бързо, завидно бързо.. Но няма никой с мен. Виждам отделни хора, от време на време. Виждам рицари, такива като Коруин. Над мен летят дракони, а когато минавам покрай моретата виждам пиратски кораби.. Но нещо липсва. Няма го желанието. Преди тръпнех, четях на един дъх, за минути изминавах стотици километри и с часове сетях на едно и също място. A сега..
Ето.. Или пиша за себе си, или пиша за книгите си.. Отивам да бая пред мивката, за да потече вода!
: D {}
ОтговорИзтриванеi love you sooooo much!
снимки? :Р ^^