wish you were here.

Естествено, дъждът отново ме нападна и, о!, има ли изненадани? Никой? Нито един човечец? Well, well, too bad. Явно просто не ми е в описанието способността да съм щастлива. Какво да завиждам на някой, то аз си причинявам всичко сама. Стига бе, който и да си, моля те, умолявам те, просто направи така че веднъж, поне веднъж, да няма пострадали от действията ми. Не може ли всички да са щастливи? Ако не щастливи, то не може ли поне всичко да си е добре, както обикновено. Без да разочаровам никого? Не? Никакъв шанс? Сигурно ли е..

А сега по лошото.. Вдъхновението ми се завръща, но достатъчно колкото за две три изречения и после пак изчезва. Седя на един пост за едно рп вече пети ден, направо е жалко. Преди ги пишех за половин час, главата ми беше претъпкана с идеи, нямах търпение да седна и да напиша нещо.. Макар че.. Може би така ми действаха тези около мен. Чарли определено е много заразителна с ентусиазма си и с идеите си. Хайде, хора, трябва ми време, вдъхновение ии малко допълнителна сериозност! Моля?!

И освен това трябва да ми се забрани достъп до този блог.