Game on, bitch.

Наистина, стига. Това е момента, в който трябва да направя логичния, правилен избор, да оставя миналото зад гърба си и да взема хубавата, свежа глътка въздух, която обещава нещо ново и добро.. Но, ха, дали някой ще се изненада, ако кажа, че всеки път, когато си помисля за оставяне на миналото зад гърба си, една буца ми засяда на гърлото и очите ми се пълнят със сълзи. И, наистина, късно през нощта ми се вижда много хубаво да тръгна по нови улици, с нов човек, но когато се събудя сутрин и огледам стаята и прозореца, все неща, които значат всичко и нищо, просто моя живот, всичко си идва на мястото и просто чувствам, че не е правилно..
И се сещам за старите улици, за пушките около блатото, които вече ги няма. А когато видях, че ги няма ми стана толкова кофти, почти ми се доплака. Помня, сякаш всичко се разиграва пред мен, как вървим покрай пушките и се смеем. И спорехме дали са пушки или просто някакви метални пръчки.. И ето, пак сълзи.
Шести юли.. Година, един месец и ден и нещо. Вече не го искам, знам, че не си заслужава.. Просто, обръщайки се назад, знам, че това бяха най хубавите 30 дни в живота ми до сега. Като изключим Scorpions, Лю, разбира се.
Просто.. Лун, имам нужда от трезвата ти преценка, от няколко шамара.. Гоня хората от себе си.. А ако не успея да ги изгоня ги наранявам, защото ми е досадно да са наоколо.
Тъпо, тъпо Янч.