четвъртък, 9 юли 2009 г.

I was in the middle before I knew that I had begun.

Не съм влюбена. Не съм и в някакво особено настроение, писателско.. Просто си четях Pride and Prejudice (права си, Лю, че е леко суха, но нямаш идея колко много намирам в нея).. И то просто дойде. Онова мое странно вдъхновение, с което не мога да напиша нищо, а искам толкова много.
Страх ме е, че ще събудя мама, толкова силно се чува клавиатурата, но ако затворя вратата, шансът да я събудя е по голям, доста скърца. Та, лежа си аз и вътрешно умирам, заради топлината, която излъчва лаптопа. И си чета Pride and Prejudice, чудейки се дали да не го гледам. Обикновено чакам няколко седмици между две гледания, последното беше преди около месец, но някак си си мисля, че не съм го забравила достатъчно, че пак да си го припомням. Слънцето не трябва ли да изгрее скоро всъщност?
Ммм, замислих се за Амбър. Мога да си го представя. Кулите докосват небето, виждам планините, улиците.. Гората на Еднорога. През цялото време докато ги четях единственото, което ми правеше проблем беше Коруин. Не мога да си го представя и това е. Вярно, гледах някакви фен артове за презентацията, обаче.. много зъл изглежда. Те всички са зли де, но неговото.. Не е чак толккова натурално. Освен това, вярно, Ерик е хубав, но наистина ли е по хубав от Коруин, супер странно е. Но пък Дийрдри е секси, почти плаках като умря. Почти ми стана жал за Коруин, когато Рандъм стана цар. Вярно, заслужаваше го. Обаче.. Пак, не изглеждаше нормално. Не съм си и мислела, че ще е Коруин. Нах..
bye bye.


Няма коментари:

Публикуване на коментар