cause you know sometimes words have two meanings..

Когато вали дълго, дълго време и вече си мислиш, че има само дъжд, вода, вятър и облаци. И изведнъж намериш едно от онези сухи петна по средата на някоя улица или точно над теб. Защото всъщност, колкото и много да са облаците, те никога не са достатъчно много, че да покрият цялото небе. И колкото и много да е дъждът, той никога не е прекалено много. Намерих своето сухо петно.. След месеци на наводнения, след няколко почти успешни опита да се удавя, намерих петното си. Сухо е. И няма порой. Но.. Аз все пак виждам как дъждът вали извън моето сухо петно. Как облаците се скупчват навсякъде около мен, над всичко останало. И знам колко точно в страни трябва да мръдна, за да стана вир вода. Знам, че ако вятърът се усили още малко, облаците най вероятно ще застанат и над мен. Но за сега петното е сухо, и слънцето грее само над мен.. И все пак се чудя, заслужава ли си аз да съм единствената суха? Заслужава ли всичко около мен да подгизва, докато аз седя и чакам бурята около мен да престане. Защото просто не съм такава.. Вярно, сухото петно е доста добът вариянт за сега, просто.. толкова съм мокра, че повече няма на къде. Не мога да поема повече дъжд и бури над себе си. Но и не мога да гледам как бурите, които не могат да застигнат мен застигат тези около мен. Милите и уравновесени хора, които обичам. И накрая ще изляза в най големия дъжд, сигурна съм. Винаги така правя.. Но за момента си харесвам сухото петно (: