so.. happy special day, i guess.

Ноуп. Да не си помислите, че случайно ги броя или нещо такова. Чак толкова жалка не съм. Не, просто си седях преди малко на земята в банята и търсех едно кремче, чудейки се може ли днешния ден да стане още по гаден. 5 часа френски, вуйчо ми, заминаващ на другия край на света, тъпите кучета пред блока, които ми изкарват ангелите при все че не се страхувам от кучета. И как изведнъж всички изчезнаха.. После се замислих каква дата е. И да, денят определено стана още по гаден.
И седя и слушам Joan Jett, мислейки си как можех да съм различна. Сънувах, че съм различна. Не обръщах внимание да хората, буквално. Имах си там някакви мои хора, моя компания, мои други. И изглеждаше доста здравословно. Всички си мълчаха, а аз никога не си мълчах. Знам, че го имам някъде дълбоко в себе си, но.. не знам дали искам да го вадя. Злобата си я имам, тя ми е една от защитните стени. Но останалото.. Не съм груба. Но мога да бъда. Мога да опитам да бъда. Ще опитам да бъда, само и само да махна всички тези около мен, всички тези, вбесяващи ме хора, които никога, ама дори веднъж не са се поинтересували какво, по дяволите, ми има на мен.
Но не говорех за това. Лесна съм. Не в онзи смисъл. Лесна съм, лесно може да ме накара човек да го харесам, лесно могат да докоснат чувствата ми. Лесно се натъжавам, лесно се разлигавям. Лесно се вбесявам. Уча лесно, стига да имам желание. А защо, damn it, не забравям лесно? Просто.. Един два месеца, може три. Но година? Година, за Бога? На кой му трябва година за нещо такова. И защо продължавам да пиша, да вярвам, да говоря? Защо? Не знам.
И.. Другото. Толкова, толкова ужасно много съжалявам. Толкова съжалявам, че не го искам. Съжалявам, че не мога да го поискам. Той е добър. И мил. И знам, че трябва, че би трябвало, че е единственото разумно нещо в момента. Но просто не мога. Не е правилно. И не го искам. И понякога ме вбесява. По дяволите, със сигурност е мечтата на някое момиче там някъде отвън. Но.. моята? Не, мерси. Прекалено лигаво. Прекалено.. Прекалено като за София. И нямам нищо против него, той е прекрасен приятел.
А той.. по дяволите да върви, защо просто не може да ми каже какво иска. защо просто не се обърне и не ми каже, така и така, това и това. мен или някоя друга. какво? Бих го набила. Въпроса е, че не мога.
Съжалявам, че съм такава >.<