A искаш ли на ужким да сме истински?

Лъжите всъщност лъжи ли са, ако просто се отнасят за някой друг? Или дори за теб, но в друго време, друго място, други хора? Лъжи ли са?
Защото от време на време имам нужда от фантазия.. От себе си, но просто във различна форма. Онази аз, която прави каквото си иска. Саркастичната. И мълчаливата. Чувствителната също. Онази, която пише. Онази, която пее дори когато всички слушат. Защото аз, такава каквато съм си, съм прекалено недостатъчна..
Та аз проверявам дали ютията е загряла като я пипна. Обичам мокри дрехи и да тичам под дъжда, ставайки вир вода. Обичам глупавите, безсмислени игри, които само ти губят времето. И обичам просто да лежа и да слушам музика, рисувайки с пръсти по тавана. И да, сутрин съм особено неадекватна, особено раздразнителна, особено.. саркастична. Но какво да направя?
Просто.. от време на време.. имам нужда.. да си представям, че съм нещо. Нещо по хубаво. Нещо, за което ще си заслужава някой да се бори. Нещо, което дори самата аз бих харесала.. Нещо, по малко от всички, които някога съм създавала. (: