chill out, supermarket slut (:

05:03.. Прекрасен час. Отдавна не съм седяла до толкова.. късно? рано? Предполагам, че зависи от гледната точка. Вятърът е почти топъл, няпомня на море, толкова е хубаво.. На моменти се хващам, че мисля за Царево. И за една вила, която никога не съм виждала. И за нелепите идеи на Хриси, може би.. все пак не толкова нелепи, хъх. Като че ли от време на време ми се иска да я послушам, да правя каквото ми каже, да си мълча. Но тогава просто няма да съм аз, нали?

05:06 Три минути по късно. Продължавам да лежа и да слушам нощта и лаптопа. Танцуването на пръстите ми по клавиатурата, биенето на сърцето ми. Костенурките мърдат в аквариума. Някакво заблудено куче навън лае по.. котка може би? някой ститник? бездомник? по луната? Както и да е, завиждам му. На кучето де. Завиждам му, незнайно защо.

05:09 Още три минути по късно. Ще ми омръзне след малко. Ще натисна прекрасното оранжево бутонче "Публикуване", ще затворя лаптопа и ще заспя.. Макар че е по добре да не заспивам, защото няма да мога да стана скоро. А имам толкова много неща да правя. 'трак - трак - трак' много е пристрастяващо. Пие ми се кафе, може би ще стана да си направя. А може би не. Още една минута. Няколко секунди. Стоп.

05:12 Още три минути.. И така до кога? До 9? До обяд? Цял ден? А може би вече спирам? И защо съм такава, аз не съм такава, пиша странно, държа се странно. Както и да е, няма значение, аз съм си. Косата ми е изсветляла. Любимият ми период от лятото.. Тоест от преди лятото, защото още не е лято. Точно започва да изсретлява, на места е светло руса, на места тъмно руса, най отдолу почти кестенява. Бронзова, златна, слънце, мед.. във всеки случай е красива, особено когато светлината играе по краищата й. Опс.

05:15 Познай какво? Три минути, да! Не искам да спирам, обичам да пиша, ей така за нищо, на шега, за себе си, за никой друг. Не съм достатъчно постоянна, за да имам дневник, но от време на време е приятно да пишеш безспир някъде. Безмислени неща. За нечия коса, очи, за небето, за кучето отвън. За тетрадката, която трябва да препиша, за сладоледа, който ядох преди 3 дни. За часовника, чието тиктакане мразя. За спагетите. Обичам спагети. Искам спагети. По късно. На обяд. Вечерта. Утре. Някога. Какво, по дяволите, се случва с мен, какво правя, защо пиша така?

05:18 Времето започва да минава по бързо? Още три минути.. Нека мине още една година, нека. После може да е и по бавно. Лун, обеща да ми сриташ задника, ако продължавам така. Ако годината мине в рамките на три минути, ще е различно нали? За това време нямам време да напиша едно изречение пък камо ли да се замислям кой ми липсва и защо? О, майната му, сритай ми задника, заслужавам си го. Не, не го заслужавам. Трябва ми! Трябва някой да ми срита задника, просто трябва. Амбър! Искам да видя Амбър. Искам да има малко магия и в този свят. Защо са фантазиите, ако ги има само в главите ни?

05:21 Имам чувството, че започвам да бъркам изчисленията. Три минути ли минаха или две? Фантазиите? Реалноста? Амбър, сенките. Искам малко измислена истина, моля. Малко еднорози и между моите сиви стени. Магии, мечове, принцове на бели коне. А, не, последното го задраскайте. Нали така, Лун, аз исках лошите момчета.. С какъв акъл? По скоро, къде ми е акъла, че ги искам? Те са проклети. Ходят сами, следват ги само..

05:24 Наистина бъркам изчисленията нали? Небето се прояснява? Няма ли да се завърти и да ме погълне, да ме заведе на място, където всичко да е различно? Дракони? Вещици? Магии. Лошият, който иска да седне на тронът... Нямам против да съм част от планът, в крайна сметка всички умират нали? Ръся глупости, усещам го. Сенки, лабиринт, еднорог? От коя приказка точно? Станаха толкова много.. И не, Лю, аз не искам животът ми да е приказка, нямам никакво желание. Просто завиждам дори и да на слугините в магичните кралства.

05:27 Не, май не бъркам. Защото те се докосват хиляди пъти повече до магията, от колкото се докосвам аз. Любов? Вземете си я. Аз искам дракони и пирати. И кралства, закащи да ги разруша. Войни, които да водя. Кораби, на които да плавам. Искам да съм пират, разбойник. Искам да избягам със цирк. Да отвлека принцеса, за да се възползвам от уязвимия крал и да бъда зла.

05:30 Половин час? Твърде кратко? Фантастите са мъчители. Не използват ножове и електрически столове, не ти режат крайниците. Но те подвеждат, зачетеш ли се веднъж.. погребан си. Няма място, на което не можеш да отидеш, нещо, което не можеш да видиш, човек, който не познаваш.. Но никое от тези неща.. Нищо не е истинско. Като басейн и море. Не.. няма пример, който да може да опише усещането. В един момент имаш всичко. А във следващия.. Вземете ми всичко, всичко. Аз искам драконите!

05:33 Луда съм, знам. Да можех да заспя и да сънувам, сънувам, сънувам.. Безброй светове, морета, езера, луни, слънца. Не само нашите, други, различни - невиждани до сега. Предпоследен абзац, много дълго стана. Две минути.. Трак - трак. Небето изсветля. Вятър. Няколко звезди останаха, луната все още се вижда. Минута. А споменах ли пиратите? Мога да чуя вълните и чайките, свестенето на вятъра, ромоленето на монетите..

05:36 .. писъкът на девойка в беда, но няма да я спася, не. храна за акулите, лесна плячка. Дракони. Не искам любов. Искам си мечтите, фантазиите, сънищата, книгите. Бавно озънавам, че мога без музика. Но ако някой ми вземе Светът.. Тогава вече ще полудея. Мислите, че се шегувам? Зареяният син поглед, отнесените движения.. изглеждам ли сякаш се шегувам? Сега имам всичко, не ми го взимайте. Изчакайте още малко, миг два.

05:39. Край. Добро утро, ден, аз отивам да спя.