Your world just broke to pieces after all..

Йей, броя дните вече. Тоест, аз ги броя от месеци, но вече ги броя всеки ден, а не само когато се сетя ;D
Абсолютно несъзнателно си съсипвам живота. Всеки ден. Жалко е, хора, жалко е.. С какво заслужих такъв характер и такъв инат? Всичко съсипва >.<
Damn it.. къде ми е писането? Защото преди можех. Може да не е било перфектно, велико. Но си беше моето писане. А сега не мога да напиша повече от две изречения. Плаче ми се. А не мога нищо да направя. Как да го върна? Как да си взема обратно драконите? Защото наистина имам нужда от тях в момента, наистина.
Просто трябва да набутам всичко останало вътре и да изкарам това навън. Просто трябва, искам, имам нужда от това. Преди.. преди седях по цели нощи, защото не можех да спра да пиша. Врънкала съм Чарли с часове да напише нещо, за да не пиша след собственото си мнение. Не можеха да ме накарат да спра, каквито и странни и необясними неща да пишеха. Искам го отново. Та това е единсвеното нещо, което мога, и което едновременно с това, харесвам. Просто не е честно да го няма, не е честно.
Помня.. имаше дни.. сънувах Джеф. Такъв какъвто го бях направила. Чернокосото момче със зелени очи, което се криеше в сънищата ми и ме караше да искам да спя. Онзи с острия език и дивите очи. Аз го създадох. И той почна да си играе с мен там, където само той можеше да ме стигне. Във въображението ми. И как да го спра? Как можех да го спра? Не исках. Може би можех, най вероятно можех.. Но.. Както и да е.
Ето.. пиша безсмислици. Как успявате да ги правите толкова.. умни. И прекрасни. Аз не мога да напиша две изречения!
Спирам.