четвъртък, 11 юни 2009 г.

There are memories all over the place..

11:33 Имам съвсем малко време, трябва да излизам. И пак слушам музика. Върна се. Обаче е толкова различно. Не ми е толкова необходима. Не е честно, аз имах нужда от нея, от думите, от мелодията, от гласовете.. И сега какво? Бях питала някого какво съм аз. И той беше казал: "ти си музика, най музикалното момиче, което познавам, дори и да не можеш да пееш. тя струи от теб, сякаш от краката ти излизат нотички, докато вървиш" харесваше ми да съм част от нещото на света, което обичам най много. явно вече не ми е толкова нужда, въпреки че я обичам. музика, музика, музика..
11:36 scoprions. първият ми рок. първата ми група. осветлението ми, кръщенето ми. още няколко седмици и ще е толкова истинско. мислех си, че искам да съм с някого там. а всъщност искам да съм сама, сама в тълпата. о, толкова ще е хубаво. ако землемория е нещо като библия за мен, то песните на скорпиънс са саундтрака към живота ми. с времето ще станат, все още не са всички. изпълват ме, карат ме да преливам, да се усмихвам, да плача, да искам, да мразя, да обичам, да пея, да нямам думим, с които да ги опиша. и са ми странни хората, които не слушат музика. какво правят? как живеят? как обичат?
11:39 и ме мислят за луда, защото съм меломанка. и защото предпочитам да чета, пред това да гледам телевизия. къде ми е вдъхновението? и защо е толкова топло? слънцето ми пречи, заслепява ме, следи ме, топли ме. искам луна и сняг, убийте ме. трябва да излизам след малко, училището зове.
11:42 колко имена имам всъщност? чушкопек? чарли? феро? лийн? чар? флу? яна? какво съм всъщност? нечия сестра, нечия приятелка, нечия опора, нечие вдъхновение, аз? защо не мога да решавам по бързо, защо не мога да правя нещата до край? и защо се смея, когато не искам? защо не мога да заплача, когато искам? защо пускам хората, защо им позволявам да си отидат.
11:45 къде по дяволите е амбър? искам да съм там, искам да съм карта, толкова по лесно би било. искам да имам правото да не правя какво другите искат само защото ги обичам и искам да са щастливи. безмислено. музика, музика, музика. all over me.
11:48 ръся глупости. постоянно и непрекъснато. утре брат ми има рожден ден. хубаво е. 8 дни. 8 дни.. wtf. мразя времето. мразя че минава, че е бързо, че е бавно, че боли, че разсмива. но е добре, че до има. както и да е, i'm off.

She's got eyes of the bluest skies
As if they thought of rain
I hate to look into those eyes
And see an ounce of pain
Her hair reminds me of a warm safe place
Where as a child I'd hide
And pray for the thunder and the rain
To quietly pass me by

Няма коментари:

Публикуване на коментар