patience.

Никога не съм разила така. Така истински. Извира от мен, от цялата ми същност, сякаш прозира през тялото ми. Не точно насочена омраза, по скоро.. несъгласие, раздразнителност към толкова много неща. И за първи път от много време си мисля разни неща и знам, че мога да ги кажа и да ги мисля. Мога да ги кажа и да не съжалявам. Мога да ги кажа и наистина да съм злобна, злобна както не съм била с никого, макар всички да казват, че съм.. Никога не съм го правила. Но.. чувството да знам, че мога да го направя, че може би, един ден скоро, ще го направя, просто защото вече ще ми е прекалено много, няма да мога повече да търпя, е странно. Не ми харесва. Прекалено различно е от мен, прекалено далечно. Прекално мрачно. Защото знам, че мога да се изправя и да кажа в очите на някого, че го мразя. Няма да трепна, няма да извърна поглед. Ще седя и ще гледам, докато не го изпепеля. И ако погледите наистина можеха да убиват със сигурност щеше да има жертви. Защото наистина ми е омръзнало. Омръзнало ми е да чакам с месеци за най дребните неща и на петнайстия път те пак да са забравени. Омръзнало ми е да ми се говори всяка сутрин за един и същи неща точно в момента, в който съм най неадекватна. Спрете да ме поучавате, damn it, оставете ме да греша, нямам нищо против за момента. Писна ми да ме лъжат, наистина. Не искам да знам вече нищо. Не ми пука. Няма значение. Не ме интересуват нито пиявици, нито тойтове, нито.. никой, всъщност. Точно в този прекрасен момент не ми пука за никого освен за самата мен. Хайде, чакам упреците. Какво ще ми кажете? Не съм егоистка. През живота си съм направила сигурно около 5 егоистични неща и най вероятно 2 от тях са да изям шоколада без да питам някой дали иска. За един момент имам право да мисля само за себе си, ще ме извинявате. За един момент ще се извинявате вие, а не аз, защото на мен ми свършиха извиненията. Но, ако нямате желание.. почакайте до утре, всичко ще си е както преди. Ще ви изслушам, ще кимам и ще подкрепям на правилните места, ще бъда добра и до теб, до вас, до който и да е. Утре, не сега. Сега.. за един кратък момент и аз ще помразя света, ще гледам злобно и ще бъда гадна и зла и студена. Омръзна ми да бъда дневник, след като сама нямам такъв. Омръзна ми от чужди спомени да не мога да запомня своите собствени. Омръзна ми да знам всичко за всички, а никой да не знае нищо за мен. И знам, че така ще си остане.. Защото за никого не съм нещо достатъчно голямо и значимо, че да си направи труда да попита : "какво по дяволите?!"
w h a t e v e r.
не вярвам в любовта, не вярвам, че в близките години някой ще ме накара да повярвам. мразя борисовата, мразя пейките, мразя сладоледа, мразя ходенето, пиенето, екскурзиите. мразя чернокоси момичета, мразя русокоси, мразя брюнетки, червенокосите също ги мразя.