All I want is someone I can't resist.

Имам нужда от някого. Някой, който ще ме кара да се смея от сърце, без да се притеснявам какво си мислят другите. Някой, който отново ще събуди в мен онова безгрижно момиче, което дори спеше усмихнато. Някой, обичащ музиката толкова колкото я обичам аз, не някой, който се интересува от това кога ще се напие, кога ще се напуши и от кой час точно ще избяга.
Някой, който се интересува от мен, някой, който ме пита дали може да ме прегърне, някой, който се кара на малките момчета, защото се заяждат с мен. Някой, който ме вдига и ме върти.. И се лигави с мен, смеем се заедно за блатото и се гоним. Някой, който да вади всичко хубаво в мен, всичко детско, всичко, което крещи 'ТОВА Е ЯНА'.
Жалкото е.. знам точно какво искам, но не знам как ще ми се отрази. Не знам как ще съм след още една година. Не знам дали ще искам всичко да е минало, да съм забравила. Най важното.. Не знам дали ще помня, дали ще ми пука, дали ще искам.
Искам да разбера. В момента наистина искам да разбера. И чакам, чакам.. Минаха две седмици, аз продължавам да чакам. Търпението е добродетел, но на мен взе да ми омръзва, наистина. Искам да разбера, каквото и да е, просто ще е по.. интересно. От година повтарям едно и също, едни и същи скучни думи, едни и същи изтъркани фрази. Вече съм досадна за самата себе си. Има го дори онзи поглед.
Вече дори не знам какво искам да слушам. Каква музика. Кои песни. Кои групи. С какви текстове. Сама не знам какви са ми настроенията. Когато съм щастлива слушам сърцераздирателни песни, а когато съм тъжна подскачам из стаята слушайки paradise city и пеейки с пълно гърло. Нещо не ми е в ред, въпроса е, че никой не се сеща как да го оправи. Не помага дъждът, не помага Борисовата градина, не помага сладоледът, дори музиката не помага. И взе да ми писва. Омръзна ми. Дотегна ми от всичко. Искам да отида някъде с много книги, музика и боя и да направя всичко отново.