Така.. Преди месеци сънувах един сън, за който си спомних вчера. Спомних си и за отчаяното желание сънят ми да се сбъдне, макар че не споделих с никого. След като така и така си спомних.. защо пък не.
Знаех, че никога няма да събера смелост да го направя. Да се изправя и да призная, че съм сгрешила.. И да се извиня. Не казвам, че от това ме беше страх най много, не. Просто ме беше страх, че няма да ми се прости. Още ме е страх. И още знам, че няма да го направя. Не за това исках да говоря..
Та, тогава.. В началото на учебната година, когато Ина разбра, че все още съм толкова обсебена. Нощта след като се видяхме за първи път след ваканцията.. Сънувах как той ми се обажда и ми казва, че тя му е казала, че се самоунищожавам за всичко. И че просто е искала той да ми кажа, че не съм виновна. И че няма за какво да се обвинявам. И че.. Не, няма неща за това колко ме обича и колко съжалява за всичко, просто не е реалистично, дори аз, с моето въображение, го знам. Не е от нещата, които.. В които вярвам. Мина доста време, а пък и аз съм доста виновна.
Но от тогава толкова.. Исках наистина да стане така. Знам колко е наивно, знам колко е жалко. И знам колко страхлива съм. Но защо пък да не си помечтая. Пък и Хриси и Ина постоянно ме заплашваха, че ще му се обадят, ако аз не го направя. Така че те никак не помагаха надеждите ми да огаснат. Имах нужда да споделя някъде, където едва ли ще ми се изсмеят в лицето. Както и да е..
farewell (:
сряда, 21 януари 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар