четвъртък, 15 януари 2009 г.

Staring into his eyes always made me feel extraordinary..

Oще е така.. Имам предвид, аз вече не го гледам, но.. Сънувам го. И когато се събудя ръцете ми треперят там където ме е докоснал в съня. И се чувствам повече от прекрасно. Но не може да продължава така. Не мога вечно да мечтая за нещо, което отдавна се отказа от мен и от всичките ми глупости. В един момент ще се предам. Ще затворя очи и ще се правя, че не го виждам във всеки ден. Ще послушам всички около мен, които си мислят, че знаят, че това ще е добре за мен. Ще си наложа да изчезне, няма да говоря за него, няма да трепвам всеки път, когато чуя името му, или когато видя портокал, или когато мина покрай пързалки. И след това, след дни, или месеци, или години, той най накрая ще изчезне, или ще се скрие някъде дълбоко в мен. И тогава може би ще съм свободна и ще престана да разочаровам хората, които мислят, че съм по силна от това. Най вече тези, които не казаха нищо, нито думичка, не се оплакаха, не ме упрекнаха, че преигравам, че не си заслужава, че няма смисъл, че е глупост..
Защото.. Аз не вярвам, че има нещо вечно, това ще изчезне. След време.. Но още ми се иска да знаех защо ме гледа и всеки път се усмихва, или защо държи да го поздравявам. Защото всички тези неща се забиват в мен и ме.. дупчат.
И дори не мога да задържа щастливо настроение за повече от ден. Защото после идват сънищата, а заедно с тях аз отивам на моето щастливо място. Работата е там, че когато се върна всичко изглежда сиво и гадно. И толкова.. пусто.
Damn it, липсва ми да бъда луда, защото в момента просто няма с кой да съм луда. Не, че нямам Ина, но е различно.. Тя никога няма да се лигави с мен щом става дума за блата и никога няма да тръгне да прескача огради, за да ми докаже, че не е блато. И няма да ме върти по улицата и да се хили, докато се опитвам да докажа, че мога да ходя в права линия, а всъщност се спъвам на всяка крачка. И няма как да седя с нея на пейката в двора, прегърнати и да седим без да говорим, защото просто така е по приятно. И Ина никога не би ми се смяла как ям сладолед, или как обяснявам някой филм.. И тя никога не би се отказала от игра само защото не иска да се отделя от мен, дори и за краткото време, докато се разбират кой ще е филма. И тя всъщност не е той.

Няма коментари:

Публикуване на коментар