pathetic.

От време на време има едни прекрасни дни, когато просто се усмихвам и сияя без да има определена причина. И хората ме гледат и сигурно се чудят "какво, по дяволите, не му е наред на момичето, че се хили като идиот?". И аз се чудя какво не ми е наред, защото няма никаква причина да съм щастлива. Просто.. Или снегът е много бял, или майка ми е оставила кафе, или случайно не съм паднала от леглото. Все някакви малки неща, които по принцип остават незабелязани.
Обаче все ще се намери някой, който да.. Развали деня. Да каже нещо тъпо, да спомене, че косата ми е леко по тъмна от обикновено. Все неща, които ме карат да се чувствам зле. Не че хората го знаят, не че съм права. Но ме потискат и всичко пропада. Слагам слушалките, сядам на прозореца и се правя, че не чувам, когато ме викат да отида при тях. И понякога съм абсолютен аутсайдер. И ми липсват двучасовите разговори и очакването, и треперенето, и замечтания поглед преди да звънне.
Хах, усещам на къде тръгна темата, но този път няма да говоря за това, няма, няма, няма :Р По силна съм от колкото си мислите и ще се сдържа (rofl)
По дяволите, изтръпна ми кракът.
Както и да е, Ина, обичам те ^^

песен: Taylor Swift - I'd lie

He looks around the room
And innocently overlooks the truth
Shouldn't a light go on
Doesn't he know
That I've had him memorized for so long