Търсеща, искаща..

2009-07-15T02:01:00.000-07:00

Не съм спала цяла нощ, а очите ми никога не са били толкова подпухнали. И никой не иска да ме усмихне, а наистина имам нужда. Събуждах се от време на време и усещах колко ми е мокра възглавницата, как цялата треперя и се ослушвах за някакъв звук от другата стая. И се чудех, ще се оплаша повече, ако чуя или ако не чуя. Още треперя всъщност. Някак си успях да го успокоя, но кой успокои мен? Кой ще ме държи, ако нещо стане? Защото наистина не искам нищо да става. Та.. Колко съм привързана, по дяволите, не е здравословно.

Отидоха да го прегледат. Нямало да издържи упокойката. Не може да не издържи упойката. Не може. Не. Не. Не!

Ето, пак почна да ми пари. Отдавна не съм се чувствала така, страшничко си е. Спомените ми са неприятни. Гадни. Заключила съм ги в една част от съзнанието си, която просто не посещавам. Никога. Поне не по собствено желание. В такива моменти обикновено чета Кинг. От неговото по лошо не може да стане. Но само като видя Гробище за домашни любимци и усещам, че всеки момент ще се срина..

2009-07-09T19:07:00.000-07:00

I was in the middle before I knew that I had begun.

Не съм влюбена. Не съм и в някакво особено настроение, писателско.. Просто си четях Pride and Prejudice (права си, Лю, че е леко суха, но нямаш идея колко много намирам в нея).. И то просто дойде. Онова мое странно вдъхновение, с което не мога да напиша нищо, а искам толкова много.

Страх ме е, че ще събудя мама, толкова силно се чува клавиатурата, но ако затворя вратата, шансът да я събудя е по голям, доста скърца. Та, лежа си аз и вътрешно умирам, заради топлината, която излъчва лаптопа. И си чета Pride and Prejudice, чудейки се дали да не го гледам. Обикновено чакам няколко седмици между две гледания, последното беше преди около месец, но някак си си мисля, че не съм го забравила достатъчно, че пак да си го припомням. Слънцето не трябва ли да изгрее скоро всъщност?

Ммм, замислих се за Амбър. Мога да си го представя. Кулите докосват небето, виждам планините, улиците.. Гората на Еднорога. През цялото време докато ги четях единственото, което ми правеше проблем беше Коруин. Не мога да си го представя и това е. Вярно, гледах някакви фен артове за презентацията, обаче.. много зъл изглежда. Те всички са зли де, но неговото.. Не е чак толккова натурално. Освен това, вярно, Ерик е хубав, но наистина ли е по хубав от Коруин, супер странно е. Но пък Дийрдри е секси, почти плаках като умря. Почти ми стана жал за Коруин, когато Рандъм стана цар. Вярно, заслужаваше го. Обаче.. Пак, не изглеждаше нормално. Не съм си и мислела, че ще е Коруин. Нах..

bye bye.

Hearts are to be earned..

2009-07-09T01:02:00.000-07:00

Прави се, не мога да спра да пиша тук, ако спра ще се побъркам.

Продължавам да сънувам странни сънища, но веече не са толкова хубави. Сега са просто странни, вече не летя, а само гледам как другите летят около мен. А тъй като няма никога да успея да полетя в най буквалния смисъл, се радвах на сънищата си, бяха толкова истински. Да, Лю, мога да създавам светове, но не мога да живея в тях сама, трябват ми други хора. А напоследък дори не живея в моите собствени светове, живея в тези, големите, които всички познават, много нетипично за мен. Живея в Амбър. Живея в Ембра, под водата, скитам се из лабиринта. Вървя по Черния път към Царството на Хаоса и напредвам завидно бързо, завидно бързо.. Но няма никой с мен. Виждам отделни хора, от време на време. Виждам рицари, такива като Коруин. Над мен летят дракони, а когато минавам покрай моретата виждам пиратски кораби.. Но нещо липсва. Няма го желанието. Преди тръпнех, четях на един дъх, за минути изминавах стотици километри и с часове сетях на едно и също място. A сега..

Ето.. Или пиша за себе си, или пиша за книгите си.. Отивам да бая пред мивката, за да потече вода!

piss off.

2009-07-08T04:40:00.000-07:00

Know what? I don't care, you don't care, soo.. everything's alright! I don't give a shit. Leave me, mmkay.

wish you were here.

2009-07-06T02:44:00.000-07:00

Естествено, дъждът отново ме нападна и, о!, има ли изненадани? Никой? Нито един човечец? Well, well, too bad. Явно просто не ми е в описанието способността да съм щастлива. Какво да завиждам на някой, то аз си причинявам всичко сама. Стига бе, който и да си, моля те, умолявам те, просто направи така че веднъж, поне веднъж, да няма пострадали от действията ми. Не може ли всички да са щастливи? Ако не щастливи, то не може ли поне всичко да си е добре, както обикновено. Без да разочаровам никого? Не? Никакъв шанс? Сигурно ли е..

А сега по лошото.. Вдъхновението ми се завръща, но достатъчно колкото за две три изречения и после пак изчезва. Седя на един пост за едно рп вече пети ден, направо е жалко. Преди ги пишех за половин час, главата ми беше претъпкана с идеи, нямах търпение да седна и да напиша нещо.. Макар че.. Може би така ми действаха тези около мен. Чарли определено е много заразителна с ентусиазма си и с идеите си. Хайде, хора, трябва ми време, вдъхновение ии малко допълнителна сериозност! Моля?!

И освен това трябва да ми се забрани достъп до този блог.

Game on, bitch.

2009-07-05T16:21:00.000-07:00

Наистина, стига. Това е момента, в който трябва да направя логичния, правилен избор, да оставя миналото зад гърба си и да взема хубавата, свежа глътка въздух, която обещава нещо ново и добро.. Но, ха, дали някой ще се изненада, ако кажа, че всеки път, когато си помисля за оставяне на миналото зад гърба си, една буца ми засяда на гърлото и очите ми се пълнят със сълзи. И, наистина, късно през нощта ми се вижда много хубаво да тръгна по нови улици, с нов човек, но когато се събудя сутрин и огледам стаята и прозореца, все неща, които значат всичко и нищо, просто моя живот, всичко си идва на мястото и просто чувствам, че не е правилно..
И се сещам за старите улици, за пушките около блатото, които вече ги няма. А когато видях, че ги няма ми стана толкова кофти, почти ми се доплака. Помня, сякаш всичко се разиграва пред мен, как вървим покрай пушките и се смеем. И спорехме дали са пушки или просто някакви метални пръчки.. И ето, пак сълзи.
Шести юли.. Година, един месец и ден и нещо. Вече не го искам, знам, че не си заслужава.. Просто, обръщайки се назад, знам, че това бяха най хубавите 30 дни в живота ми до сега. Като изключим Scorpions, Лю, разбира се.
Просто.. Лун, имам нужда от трезвата ти преценка, от няколко шамара.. Гоня хората от себе си.. А ако не успея да ги изгоня ги наранявам, защото ми е досадно да са наоколо.
Тъпо, тъпо Янч.

cause you know sometimes words have two meanings..

2009-07-04T08:23:00.000-07:00

Когато вали дълго, дълго време и вече си мислиш, че има само дъжд, вода, вятър и облаци. И изведнъж намериш едно от онези сухи петна по средата на някоя улица или точно над теб. Защото всъщност, колкото и много да са облаците, те никога не са достатъчно много, че да покрият цялото небе. И колкото и много да е дъждът, той никога не е прекалено много. Намерих своето сухо петно.. След месеци на наводнения, след няколко почти успешни опита да се удавя, намерих петното си. Сухо е. И няма порой. Но.. Аз все пак виждам как дъждът вали извън моето сухо петно. Как облаците се скупчват навсякъде около мен, над всичко останало. И знам колко точно в страни трябва да мръдна, за да стана вир вода. Знам, че ако вятърът се усили още малко, облаците най вероятно ще застанат и над мен. Но за сега петното е сухо, и слънцето грее само над мен.. И все пак се чудя, заслужава ли си аз да съм единствената суха? Заслужава ли всичко около мен да подгизва, докато аз седя и чакам бурята около мен да престане. Защото просто не съм такава.. Вярно, сухото петно е доста добът вариянт за сега, просто.. толкова съм мокра, че повече няма на къде. Не мога да поема повече дъжд и бури над себе си. Но и не мога да гледам как бурите, които не могат да застигнат мен застигат тези около мен. Милите и уравновесени хора, които обичам. И накрая ще изляза в най големия дъжд, сигурна съм. Винаги така правя.. Но за момента си харесвам сухото петно (:

whatever gets you throu the night, sweetheart

2009-06-30T10:05:00.000-07:00

Хаха, отивам да Каварна. Камен бряг - Джулай морнинг. После концертите, после Варна, после Ахтопол. Ciao. (:

A искаш ли на ужким да сме истински?

2009-06-30T04:25:00.000-07:00

Лъжите всъщност лъжи ли са, ако просто се отнасят за някой друг? Или дори за теб, но в друго време, друго място, други хора? Лъжи ли са?
Защото от време на време имам нужда от фантазия.. От себе си, но просто във различна форма. Онази аз, която прави каквото си иска. Саркастичната. И мълчаливата. Чувствителната също. Онази, която пише. Онази, която пее дори когато всички слушат. Защото аз, такава каквато съм си, съм прекалено недостатъчна..
Та аз проверявам дали ютията е загряла като я пипна. Обичам мокри дрехи и да тичам под дъжда, ставайки вир вода. Обичам глупавите, безсмислени игри, които само ти губят времето. И обичам просто да лежа и да слушам музика, рисувайки с пръсти по тавана. И да, сутрин съм особено неадекватна, особено раздразнителна, особено.. саркастична. Но какво да направя?
Просто.. от време на време.. имам нужда.. да си представям, че съм нещо. Нещо по хубаво. Нещо, за което ще си заслужава някой да се бори. Нещо, което дори самата аз бих харесала.. Нещо, по малко от всички, които някога съм създавала. (:

Your world just broke to pieces after all..

2009-06-28T11:56:00.000-07:00

Йей, броя дните вече. Тоест, аз ги броя от месеци, но вече ги броя всеки ден, а не само когато се сетя ;D
Абсолютно несъзнателно си съсипвам живота. Всеки ден. Жалко е, хора, жалко е.. С какво заслужих такъв характер и такъв инат? Всичко съсипва >.<
Damn it.. къде ми е писането? Защото преди можех. Може да не е било перфектно, велико. Но си беше моето писане. А сега не мога да напиша повече от две изречения. Плаче ми се. А не мога нищо да направя. Как да го върна? Как да си взема обратно драконите? Защото наистина имам нужда от тях в момента, наистина.
Просто трябва да набутам всичко останало вътре и да изкарам това навън. Просто трябва, искам, имам нужда от това. Преди.. преди седях по цели нощи, защото не можех да спра да пиша. Врънкала съм Чарли с часове да напише нещо, за да не пиша след собственото си мнение. Не можеха да ме накарат да спра, каквито и странни и необясними неща да пишеха. Искам го отново. Та това е единсвеното нещо, което мога, и което едновременно с това, харесвам. Просто не е честно да го няма, не е честно.
Помня.. имаше дни.. сънувах Джеф. Такъв какъвто го бях направила. Чернокосото момче със зелени очи, което се криеше в сънищата ми и ме караше да искам да спя. Онзи с острия език и дивите очи. Аз го създадох. И той почна да си играе с мен там, където само той можеше да ме стигне. Във въображението ми. И как да го спра? Как можех да го спра? Не исках. Може би можех, най вероятно можех.. Но.. Както и да е.
Ето.. пиша безсмислици. Как успявате да ги правите толкова.. умни. И прекрасни. Аз не мога да напиша две изречения!
Спирам.

so messed up.

2009-06-25T01:01:00.000-07:00

Мислех си.. Ако някой ден ми стане нещо *чука на дърво* и не влизам в скайп с месеци.. Има толкова много хора, които просто ще решат, че или не искам да комуникирам с тях или някаква друга такава гадост. Толкова са малко тези, които ще се обадят и ще питат какво ми е. Толкова са малко тези, които ги интересува. Сънувах, че умирам. За пореден път. Но по дяволите, ако стане никой няма и да разбере. Имам предвид, никой от пишещите ми приятели. Никой. Пак се сдухах xD
Както и да е, това беше, нямам повече какво да кажа. Просто се замислих..

you're one in a million, we're two of a kind <3

patience.

2009-06-18T15:26:00.000-07:00

Никога не съм разила така. Така истински. Извира от мен, от цялата ми същност, сякаш прозира през тялото ми. Не точно насочена омраза, по скоро.. несъгласие, раздразнителност към толкова много неща. И за първи път от много време си мисля разни неща и знам, че мога да ги кажа и да ги мисля. Мога да ги кажа и да не съжалявам. Мога да ги кажа и наистина да съм злобна, злобна както не съм била с никого, макар всички да казват, че съм.. Никога не съм го правила. Но.. чувството да знам, че мога да го направя, че може би, един ден скоро, ще го направя, просто защото вече ще ми е прекалено много, няма да мога повече да търпя, е странно. Не ми харесва. Прекалено различно е от мен, прекалено далечно. Прекално мрачно. Защото знам, че мога да се изправя и да кажа в очите на някого, че го мразя. Няма да трепна, няма да извърна поглед. Ще седя и ще гледам, докато не го изпепеля. И ако погледите наистина можеха да убиват със сигурност щеше да има жертви. Защото наистина ми е омръзнало. Омръзнало ми е да чакам с месеци за най дребните неща и на петнайстия път те пак да са забравени. Омръзнало ми е да ми се говори всяка сутрин за един и същи неща точно в момента, в който съм най неадекватна. Спрете да ме поучавате, damn it, оставете ме да греша, нямам нищо против за момента. Писна ми да ме лъжат, наистина. Не искам да знам вече нищо. Не ми пука. Няма значение. Не ме интересуват нито пиявици, нито тойтове, нито.. никой, всъщност. Точно в този прекрасен момент не ми пука за никого освен за самата мен. Хайде, чакам упреците. Какво ще ми кажете? Не съм егоистка. През живота си съм направила сигурно около 5 егоистични неща и най вероятно 2 от тях са да изям шоколада без да питам някой дали иска. За един момент имам право да мисля само за себе си, ще ме извинявате. За един момент ще се извинявате вие, а не аз, защото на мен ми свършиха извиненията. Но, ако нямате желание.. почакайте до утре, всичко ще си е както преди. Ще ви изслушам, ще кимам и ще подкрепям на правилните места, ще бъда добра и до теб, до вас, до който и да е. Утре, не сега. Сега.. за един кратък момент и аз ще помразя света, ще гледам злобно и ще бъда гадна и зла и студена. Омръзна ми да бъда дневник, след като сама нямам такъв. Омръзна ми от чужди спомени да не мога да запомня своите собствени. Омръзна ми да знам всичко за всички, а никой да не знае нищо за мен. И знам, че така ще си остане.. Защото за никого не съм нещо достатъчно голямо и значимо, че да си направи труда да попита : "какво по дяволите?!"
w h a t e v e r.
не вярвам в любовта, не вярвам, че в близките години някой ще ме накара да повярвам. мразя борисовата, мразя пейките, мразя сладоледа, мразя ходенето, пиенето, екскурзиите. мразя чернокоси момичета, мразя русокоси, мразя брюнетки, червенокосите също ги мразя.

There are memories all over the place..

2009-06-11T01:32:00.000-07:00

11:33 Имам съвсем малко време, трябва да излизам. И пак слушам музика. Върна се. Обаче е толкова различно. Не ми е толкова необходима. Не е честно, аз имах нужда от нея, от думите, от мелодията, от гласовете.. И сега какво? Бях питала някого какво съм аз. И той беше казал: "ти си музика, най музикалното момиче, което познавам, дори и да не можеш да пееш. тя струи от теб, сякаш от краката ти излизат нотички, докато вървиш" харесваше ми да съм част от нещото на света, което обичам най много. явно вече не ми е толкова нужда, въпреки че я обичам. музика, музика, музика..
11:36 scoprions. първият ми рок. първата ми група. осветлението ми, кръщенето ми. още няколко седмици и ще е толкова истинско. мислех си, че искам да съм с някого там. а всъщност искам да съм сама, сама в тълпата. о, толкова ще е хубаво. ако землемория е нещо като библия за мен, то песните на скорпиънс са саундтрака към живота ми. с времето ще станат, все още не са всички. изпълват ме, карат ме да преливам, да се усмихвам, да плача, да искам, да мразя, да обичам, да пея, да нямам думим, с които да ги опиша. и са ми странни хората, които не слушат музика. какво правят? как живеят? как обичат?
11:39 и ме мислят за луда, защото съм меломанка. и защото предпочитам да чета, пред това да гледам телевизия. къде ми е вдъхновението? и защо е толкова топло? слънцето ми пречи, заслепява ме, следи ме, топли ме. искам луна и сняг, убийте ме. трябва да излизам след малко, училището зове.
11:42 колко имена имам всъщност? чушкопек? чарли? феро? лийн? чар? флу? яна? какво съм всъщност? нечия сестра, нечия приятелка, нечия опора, нечие вдъхновение, аз? защо не мога да решавам по бързо, защо не мога да правя нещата до край? и защо се смея, когато не искам? защо не мога да заплача, когато искам? защо пускам хората, защо им позволявам да си отидат.
11:45 къде по дяволите е амбър? искам да съм там, искам да съм карта, толкова по лесно би било. искам да имам правото да не правя какво другите искат само защото ги обичам и искам да са щастливи. безмислено. музика, музика, музика. all over me.
11:48 ръся глупости. постоянно и непрекъснато. утре брат ми има рожден ден. хубаво е. 8 дни. 8 дни.. wtf. мразя времето. мразя че минава, че е бързо, че е бавно, че боли, че разсмива. но е добре, че до има. както и да е, i'm off.

She's got eyes of the bluest skies
As if they thought of rain
I hate to look into those eyes
And see an ounce of pain
Her hair reminds me of a warm safe place
Where as a child I'd hide
And pray for the thunder and the rain
To quietly pass me by

chill out, supermarket slut (:

2009-06-07T19:03:00.000-07:00

05:03.. Прекрасен час. Отдавна не съм седяла до толкова.. късно? рано? Предполагам, че зависи от гледната точка. Вятърът е почти топъл, няпомня на море, толкова е хубаво.. На моменти се хващам, че мисля за Царево. И за една вила, която никога не съм виждала. И за нелепите идеи на Хриси, може би.. все пак не толкова нелепи, хъх. Като че ли от време на време ми се иска да я послушам, да правя каквото ми каже, да си мълча. Но тогава просто няма да съм аз, нали?

05:06 Три минути по късно. Продължавам да лежа и да слушам нощта и лаптопа. Танцуването на пръстите ми по клавиатурата, биенето на сърцето ми. Костенурките мърдат в аквариума. Някакво заблудено куче навън лае по.. котка може би? някой ститник? бездомник? по луната? Както и да е, завиждам му. На кучето де. Завиждам му, незнайно защо.

05:09 Още три минути по късно. Ще ми омръзне след малко. Ще натисна прекрасното оранжево бутонче "Публикуване", ще затворя лаптопа и ще заспя.. Макар че е по добре да не заспивам, защото няма да мога да стана скоро. А имам толкова много неща да правя. 'трак - трак - трак' много е пристрастяващо. Пие ми се кафе, може би ще стана да си направя. А може би не. Още една минута. Няколко секунди. Стоп.

05:12 Още три минути.. И така до кога? До 9? До обяд? Цял ден? А може би вече спирам? И защо съм такава, аз не съм такава, пиша странно, държа се странно. Както и да е, няма значение, аз съм си. Косата ми е изсветляла. Любимият ми период от лятото.. Тоест от преди лятото, защото още не е лято. Точно започва да изсретлява, на места е светло руса, на места тъмно руса, най отдолу почти кестенява. Бронзова, златна, слънце, мед.. във всеки случай е красива, особено когато светлината играе по краищата й. Опс.

05:15 Познай какво? Три минути, да! Не искам да спирам, обичам да пиша, ей така за нищо, на шега, за себе си, за никой друг. Не съм достатъчно постоянна, за да имам дневник, но от време на време е приятно да пишеш безспир някъде. Безмислени неща. За нечия коса, очи, за небето, за кучето отвън. За тетрадката, която трябва да препиша, за сладоледа, който ядох преди 3 дни. За часовника, чието тиктакане мразя. За спагетите. Обичам спагети. Искам спагети. По късно. На обяд. Вечерта. Утре. Някога. Какво, по дяволите, се случва с мен, какво правя, защо пиша така?

05:18 Времето започва да минава по бързо? Още три минути.. Нека мине още една година, нека. После може да е и по бавно. Лун, обеща да ми сриташ задника, ако продължавам така. Ако годината мине в рамките на три минути, ще е различно нали? За това време нямам време да напиша едно изречение пък камо ли да се замислям кой ми липсва и защо? О, майната му, сритай ми задника, заслужавам си го. Не, не го заслужавам. Трябва ми! Трябва някой да ми срита задника, просто трябва. Амбър! Искам да видя Амбър. Искам да има малко магия и в този свят. Защо са фантазиите, ако ги има само в главите ни?

05:21 Имам чувството, че започвам да бъркам изчисленията. Три минути ли минаха или две? Фантазиите? Реалноста? Амбър, сенките. Искам малко измислена истина, моля. Малко еднорози и между моите сиви стени. Магии, мечове, принцове на бели коне. А, не, последното го задраскайте. Нали така, Лун, аз исках лошите момчета.. С какъв акъл? По скоро, къде ми е акъла, че ги искам? Те са проклети. Ходят сами, следват ги само..

05:24 Наистина бъркам изчисленията нали? Небето се прояснява? Няма ли да се завърти и да ме погълне, да ме заведе на място, където всичко да е различно? Дракони? Вещици? Магии. Лошият, който иска да седне на тронът... Нямам против да съм част от планът, в крайна сметка всички умират нали? Ръся глупости, усещам го. Сенки, лабиринт, еднорог? От коя приказка точно? Станаха толкова много.. И не, Лю, аз не искам животът ми да е приказка, нямам никакво желание. Просто завиждам дори и да на слугините в магичните кралства.

05:27 Не, май не бъркам. Защото те се докосват хиляди пъти повече до магията, от колкото се докосвам аз. Любов? Вземете си я. Аз искам дракони и пирати. И кралства, закащи да ги разруша. Войни, които да водя. Кораби, на които да плавам. Искам да съм пират, разбойник. Искам да избягам със цирк. Да отвлека принцеса, за да се възползвам от уязвимия крал и да бъда зла.

05:30 Половин час? Твърде кратко? Фантастите са мъчители. Не използват ножове и електрически столове, не ти режат крайниците. Но те подвеждат, зачетеш ли се веднъж.. погребан си. Няма място, на което не можеш да отидеш, нещо, което не можеш да видиш, човек, който не познаваш.. Но никое от тези неща.. Нищо не е истинско. Като басейн и море. Не.. няма пример, който да може да опише усещането. В един момент имаш всичко. А във следващия.. Вземете ми всичко, всичко. Аз искам драконите!

05:33 Луда съм, знам. Да можех да заспя и да сънувам, сънувам, сънувам.. Безброй светове, морета, езера, луни, слънца. Не само нашите, други, различни - невиждани до сега. Предпоследен абзац, много дълго стана. Две минути.. Трак - трак. Небето изсветля. Вятър. Няколко звезди останаха, луната все още се вижда. Минута. А споменах ли пиратите? Мога да чуя вълните и чайките, свестенето на вятъра, ромоленето на монетите..

05:36 .. писъкът на девойка в беда, но няма да я спася, не. храна за акулите, лесна плячка. Дракони. Не искам любов. Искам си мечтите, фантазиите, сънищата, книгите. Бавно озънавам, че мога без музика. Но ако някой ми вземе Светът.. Тогава вече ще полудея. Мислите, че се шегувам? Зареяният син поглед, отнесените движения.. изглеждам ли сякаш се шегувам? Сега имам всичко, не ми го взимайте. Изчакайте още малко, миг два.

05:39. Край. Добро утро, ден, аз отивам да спя.

so.. happy special day, i guess.

2009-06-03T23:42:00.000-07:00

Ноуп. Да не си помислите, че случайно ги броя или нещо такова. Чак толкова жалка не съм. Не, просто си седях преди малко на земята в банята и търсех едно кремче, чудейки се може ли днешния ден да стане още по гаден. 5 часа френски, вуйчо ми, заминаващ на другия край на света, тъпите кучета пред блока, които ми изкарват ангелите при все че не се страхувам от кучета. И как изведнъж всички изчезнаха.. После се замислих каква дата е. И да, денят определено стана още по гаден.
И седя и слушам Joan Jett, мислейки си как можех да съм различна. Сънувах, че съм различна. Не обръщах внимание да хората, буквално. Имах си там някакви мои хора, моя компания, мои други. И изглеждаше доста здравословно. Всички си мълчаха, а аз никога не си мълчах. Знам, че го имам някъде дълбоко в себе си, но.. не знам дали искам да го вадя. Злобата си я имам, тя ми е една от защитните стени. Но останалото.. Не съм груба. Но мога да бъда. Мога да опитам да бъда. Ще опитам да бъда, само и само да махна всички тези около мен, всички тези, вбесяващи ме хора, които никога, ама дори веднъж не са се поинтересували какво, по дяволите, ми има на мен.
Но не говорех за това. Лесна съм. Не в онзи смисъл. Лесна съм, лесно може да ме накара човек да го харесам, лесно могат да докоснат чувствата ми. Лесно се натъжавам, лесно се разлигавям. Лесно се вбесявам. Уча лесно, стига да имам желание. А защо, damn it, не забравям лесно? Просто.. Един два месеца, може три. Но година? Година, за Бога? На кой му трябва година за нещо такова. И защо продължавам да пиша, да вярвам, да говоря? Защо? Не знам.
И.. Другото. Толкова, толкова ужасно много съжалявам. Толкова съжалявам, че не го искам. Съжалявам, че не мога да го поискам. Той е добър. И мил. И знам, че трябва, че би трябвало, че е единственото разумно нещо в момента. Но просто не мога. Не е правилно. И не го искам. И понякога ме вбесява. По дяволите, със сигурност е мечтата на някое момиче там някъде отвън. Но.. моята? Не, мерси. Прекалено лигаво. Прекалено.. Прекалено като за София. И нямам нищо против него, той е прекрасен приятел.
А той.. по дяволите да върви, защо просто не може да ми каже какво иска. защо просто не се обърне и не ми каже, така и така, това и това. мен или някоя друга. какво? Бих го набила. Въпроса е, че не мога.
Съжалявам, че съм такава >.<

All I want is someone I can't resist.

2009-04-30T12:44:00.000-07:00

Имам нужда от някого. Някой, който ще ме кара да се смея от сърце, без да се притеснявам какво си мислят другите. Някой, който отново ще събуди в мен онова безгрижно момиче, което дори спеше усмихнато. Някой, обичащ музиката толкова колкото я обичам аз, не някой, който се интересува от това кога ще се напие, кога ще се напуши и от кой час точно ще избяга.
Някой, който се интересува от мен, някой, който ме пита дали може да ме прегърне, някой, който се кара на малките момчета, защото се заяждат с мен. Някой, който ме вдига и ме върти.. И се лигави с мен, смеем се заедно за блатото и се гоним. Някой, който да вади всичко хубаво в мен, всичко детско, всичко, което крещи 'ТОВА Е ЯНА'.
Жалкото е.. знам точно какво искам, но не знам как ще ми се отрази. Не знам как ще съм след още една година. Не знам дали ще искам всичко да е минало, да съм забравила. Най важното.. Не знам дали ще помня, дали ще ми пука, дали ще искам.
Искам да разбера. В момента наистина искам да разбера. И чакам, чакам.. Минаха две седмици, аз продължавам да чакам. Търпението е добродетел, но на мен взе да ми омръзва, наистина. Искам да разбера, каквото и да е, просто ще е по.. интересно. От година повтарям едно и също, едни и същи скучни думи, едни и същи изтъркани фрази. Вече съм досадна за самата себе си. Има го дори онзи поглед.
Вече дори не знам какво искам да слушам. Каква музика. Кои песни. Кои групи. С какви текстове. Сама не знам какви са ми настроенията. Когато съм щастлива слушам сърцераздирателни песни, а когато съм тъжна подскачам из стаята слушайки paradise city и пеейки с пълно гърло. Нещо не ми е в ред, въпроса е, че никой не се сеща как да го оправи. Не помага дъждът, не помага Борисовата градина, не помага сладоледът, дори музиката не помага. И взе да ми писва. Омръзна ми. Дотегна ми от всичко. Искам да отида някъде с много книги, музика и боя и да направя всичко отново.

so.. why worry?

2009-04-30T07:19:00.000-07:00

Не всичко е музика и музика и музика.. Или поне така излиза. Миналата година по това време мислех, че всичко ще е перфектно. Цял живот. И сега, една година по късно, излиза, че помня повече лоши моменти от колкото добри. Всъщност добрите не са дори на половината.
И, да, хората винаги си тръгват. Може би, може би наистина понякога се всъщат. Не винаги, но понякога.. И все пак, това не променя факта, че са си тръгнали. Не премахва всичката болка, не изтрива сълзите, защото тях вече ги няма. И понякога.. Не сме много добри с тайминга. А той е най важното, в повечето случаи поне. Дори часовете са от значение, минутите даже. Отдалечаваме се едни от други, забравяме нещата, които ни свързват. Не полагаме дори дребни усилия, за да запазим връзките, отношенията. Гледаме само напред, но понякога трябва да погледнем и надолу, за да видим дребните камъчета, които ни спъват и които разраняват раните.
Всички казват как приятелството е най важното, как без него сме нищо. А всъщност никой не му обръща кой знае какво внимание. То е даденост. Нещо, което имаш в момента, но.. Иска се много малко, за да го загубиш, колкото и гадно и тъпо да е това. А ако не го отглеждаш.. В крайна сметка, някой беше казал, че приятелството е като цвете, което расте.. И някакси се оказва - уау, мен никога не ме е бивало с цветята.
И.. защо хората винаги дават надежди. Казват ти едно изречение, ЕДНА дума дори. И ти се надяваш, чакаш, трепериш. А те изчезват. Изчезват, а ти продължаваш да чакаш, в неведение дали дори има нещо, което чакаш, или всичко са просто празни думи, които си чувал хиляди, милиони пъти.
И понякога никой и нищо не помага. Не помага нито музиката, която винаги помага, не помага сладоледът, не помагат приятелите, които не знаят какво да правят, а само следят дали си добре, притеснявайки се.. Не помагат дори родителите, които в момента в който нещо се промени, е.. те вече са наясно, и полагат всички усилия да помогнат, дори това да значи да критикуват заедно с теб. Единственото нещо, което помага е леженето в леглото с часове, зяпането на тавата и мачкането на нещо, което в последствие се оказва домашното по математика, което си писал два часа. И ти нищо не можеш да направиш, защото просто така седят нещата.
И.. Защо да не може да се помогне на хората? Защо да трябва да гледам как някой се съсипва, как някой върви по същия път, по който съм вървяла и аз само че със скорост хиляди пъти по висока от моята. И ми се иска да отида дам, да ударя един шамар на всички и да им кажа, че нещата просто не стават по този начин. Не стават. Но как да го направя, като когато на мен ми удряха тези шамари аз се смеех, мислейки че просто искат да ми развалят щастието.
Сигурна съм, че някъде там.. Горе или долу, ако трябва дори до нас, има някой.. Някой, който умира от смях, докато ни гледа, смее се на глупостта ни и се чуди дали да прекъсне шоуто и да помогне или да продължава да си гледа кефа. И.. Познайте какво би избрал.

They can have the world
We'll create our own
I may not be brave or strong or smart
But somewhere in my secret heart

...

I was so afraid
Now I realize
Love is never wrong
And so it never dies

There's a perfect world
Shining in your eyes

You. Yes. You.

2009-01-21T00:30:00.000-08:00

Така.. Преди месеци сънувах един сън, за който си спомних вчера. Спомних си и за отчаяното желание сънят ми да се сбъдне, макар че не споделих с никого. След като така и така си спомних.. защо пък не.
Знаех, че никога няма да събера смелост да го направя. Да се изправя и да призная, че съм сгрешила.. И да се извиня. Не казвам, че от това ме беше страх най много, не. Просто ме беше страх, че няма да ми се прости. Още ме е страх. И още знам, че няма да го направя. Не за това исках да говоря..
Та, тогава.. В началото на учебната година, когато Ина разбра, че все още съм толкова обсебена. Нощта след като се видяхме за първи път след ваканцията.. Сънувах как той ми се обажда и ми казва, че тя му е казала, че се самоунищожавам за всичко. И че просто е искала той да ми кажа, че не съм виновна. И че няма за какво да се обвинявам. И че.. Не, няма неща за това колко ме обича и колко съжалява за всичко, просто не е реалистично, дори аз, с моето въображение, го знам. Не е от нещата, които.. В които вярвам. Мина доста време, а пък и аз съм доста виновна.
Но от тогава толкова.. Исках наистина да стане така. Знам колко е наивно, знам колко е жалко. И знам колко страхлива съм. Но защо пък да не си помечтая. Пък и Хриси и Ина постоянно ме заплашваха, че ще му се обадят, ако аз не го направя. Така че те никак не помагаха надеждите ми да огаснат. Имах нужда да споделя някъде, където едва ли ще ми се изсмеят в лицето. Както и да е..
farewell (:

Staring into his eyes always made me feel extraordinary..

2009-01-15T00:27:00.000-08:00

Oще е така.. Имам предвид, аз вече не го гледам, но.. Сънувам го. И когато се събудя ръцете ми треперят там където ме е докоснал в съня. И се чувствам повече от прекрасно. Но не може да продължава така. Не мога вечно да мечтая за нещо, което отдавна се отказа от мен и от всичките ми глупости. В един момент ще се предам. Ще затворя очи и ще се правя, че не го виждам във всеки ден. Ще послушам всички около мен, които си мислят, че знаят, че това ще е добре за мен. Ще си наложа да изчезне, няма да говоря за него, няма да трепвам всеки път, когато чуя името му, или когато видя портокал, или когато мина покрай пързалки. И след това, след дни, или месеци, или години, той най накрая ще изчезне, или ще се скрие някъде дълбоко в мен. И тогава може би ще съм свободна и ще престана да разочаровам хората, които мислят, че съм по силна от това. Най вече тези, които не казаха нищо, нито думичка, не се оплакаха, не ме упрекнаха, че преигравам, че не си заслужава, че няма смисъл, че е глупост..
Защото.. Аз не вярвам, че има нещо вечно, това ще изчезне. След време.. Но още ми се иска да знаех защо ме гледа и всеки път се усмихва, или защо държи да го поздравявам. Защото всички тези неща се забиват в мен и ме.. дупчат.
И дори не мога да задържа щастливо настроение за повече от ден. Защото после идват сънищата, а заедно с тях аз отивам на моето щастливо място. Работата е там, че когато се върна всичко изглежда сиво и гадно. И толкова.. пусто.
Damn it, липсва ми да бъда луда, защото в момента просто няма с кой да съм луда. Не, че нямам Ина, но е различно.. Тя никога няма да се лигави с мен щом става дума за блата и никога няма да тръгне да прескача огради, за да ми докаже, че не е блато. И няма да ме върти по улицата и да се хили, докато се опитвам да докажа, че мога да ходя в права линия, а всъщност се спъвам на всяка крачка. И няма как да седя с нея на пейката в двора, прегърнати и да седим без да говорим, защото просто така е по приятно. И Ина никога не би ми се смяла как ям сладолед, или как обяснявам някой филм.. И тя никога не би се отказала от игра само защото не иска да се отделя от мен, дори и за краткото време, докато се разбират кой ще е филма. И тя всъщност не е той.

pathetic.

2009-01-14T00:03:00.000-08:00

От време на време има едни прекрасни дни, когато просто се усмихвам и сияя без да има определена причина. И хората ме гледат и сигурно се чудят "какво, по дяволите, не му е наред на момичето, че се хили като идиот?". И аз се чудя какво не ми е наред, защото няма никаква причина да съм щастлива. Просто.. Или снегът е много бял, или майка ми е оставила кафе, или случайно не съм паднала от леглото. Все някакви малки неща, които по принцип остават незабелязани.
Обаче все ще се намери някой, който да.. Развали деня. Да каже нещо тъпо, да спомене, че косата ми е леко по тъмна от обикновено. Все неща, които ме карат да се чувствам зле. Не че хората го знаят, не че съм права. Но ме потискат и всичко пропада. Слагам слушалките, сядам на прозореца и се правя, че не чувам, когато ме викат да отида при тях. И понякога съм абсолютен аутсайдер. И ми липсват двучасовите разговори и очакването, и треперенето, и замечтания поглед преди да звънне.
Хах, усещам на къде тръгна темата, но този път няма да говоря за това, няма, няма, няма :Р По силна съм от колкото си мислите и ще се сдържа (rofl)
По дяволите, изтръпна ми кракът.
Както и да е, Ина, обичам те ^^

песен: Taylor Swift - I'd lie

He looks around the room
And innocently overlooks the truth
Shouldn't a light go on
Doesn't he know
That I've had him memorized for so long

Hey you..

2008-11-05T12:17:00.000-08:00

Мислех да го пусна в ParkHill после просто реших, че не мога.. Сооу:

Име: Димитър
Прякор: Лукчо, Митко (че то това не е прякор), колегау XD
Дата на раждане: 08.11.1993

Цвят на очите: кафяви
Коса: кестенява
Пуши: Не
Пие: Не ^^

Познаваме се от година, не съм отраснала с него, нито сме били заедно години наред. Но определено мога да кажа, че е най добрият ми приятел. Виждал ме е всякаква. Такава каквато едва ли някой предполага, че мога да бъда, дори такава, каквато аз не знаех, че мога да бъда. Прости ми по бързо, от колкото сама успях да си простя, което ми помогна адски много. Ии.. Просто може би беше единственият човек, който въпреки неудобрението просто беше до мен, мълчейки, подаде ми ръка и ми помогна. И просто.. Не знам, нямам какво да кажа за него. Може би, че ми липсва. Ужасно е най добрият ти приятел да живее на другият край на страната. А още по отвратително е да знаеш, че няма как да прекарате рождения му ден заедно. anyway..

old loves, they die hard..

2008-10-27T13:42:00.001-07:00

.. old lies, they die harder.

Намерих песента. Песента, която мама ми е пяла, когато съм била малка. Не мога да повярвам, наистина. Толквоа време я търся и някрая просто ми изникна и я намерих. От около час я слушам постоянно. Вярно, мелодията е малко по различна, но.. Това е. xD Имам предвид, текста е същият, а и се чувствам по същия щастлив и детски начин, когато я слушам.
Толкова ми е хубаво, че имам някаква такава песен, която по някакъв начин си е само наша. Моя и нейна.
Липсва ми. Тя си е тук де, но.. Не е същото. Гадно е, че сме такива и двете. Прекалено еднакви сме, прекалено инати. Понякога толкова искам да говоря с нея, да говоря и да говоря. А нещо ми засяда на гърлото и не мога, не мога.

песен: мама - i love how you love me

I love how your eyes close whenever you kiss me
And when I'm away from you I love how you miss me
I love the way you always treat me tenderly
But darlin' most of all I love how you love me

I love how your heart beats whenever I hold you
I love how you think of me without being told to
I love the way your touch is always heavenly
But darlin' most of all I love how you love me

people are wrong.

2008-10-23T00:44:00.000-07:00

hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори.
mood: sleepy.

Продължавам да сънувам странни сънища. Със различни момчета xD Вчера беше сънят с танците и с класа. И тогава бях с едно момче и днескащният ми сън пак беше с момче (друго.) Седяхме в клас. Всъщност, не седяхме, а бяхме легнали на столовете (сега не мога да си го представя, но съм сигурна, че беше така). И аз просто се обърнах и го целунах. о.О
Уча по френски. Т.е. ще уча, в момента гледам упражненията и.. Да, не искам да уча. Не ми се учи. А трябва, ебаси. За всичко., което искам, трябва да уча. Така че.. Стискам зъби и си набивам всичко в главицата.
Bye. (:

песен: Сигнал - Да те жадувам

Защото ти, все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти -
ще се стопят китарите,
ще се стопят китарите,
защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия -
не съм готов,
не съм готов.

dying for love

2008-10-22T11:46:00.000-07:00

hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори.
mood: доволно.

Доволна съм. Доволна съм от себе си, доволна съм от това, което знам, това, което мога.. От това, че днес, когато Георги ми каза, че съм зубър, в очите му се четеше единствено и само изумление. Колко знам и колко мога. xD
Имам нужда да говоря. Но не за това, за което говоря от четири месеца. За нещо ново, нещо свежо, нещо з а б а в н о. Днес ми беше толкова хубаво, когато просто се разкарвахме след училище. И когато имах покрай пързалката в Борисовата.. Изпитах желание да седна от горе и да имам чувството, че съм над всичко онова, което ме поглъщаше месеци наред. В крайна сметка.. Това бях аз. И ако не аз, то кой друг трябва да ми помогне да се превъзмогна. Може да не съм супер красива или безумно интелигентна. Но имам нещо, което не всички имат. Не искам да съм като останалите, не искам да съм различна, за да се харесам. Не ми пука кой какво мисли, живея за себе си, а не за да се доказвам на обкръжението ми. Някак си получих уважението на приятелите ми. На и с т и н с к и т е ми приятели. Не говоря за хората като София. Не говоря за хората, които им пука за мен само до момента, в който ще им направя услуга или ще предложа помощ. Самоуважавам се, по дяволите.
Може да съм странна. Може да говоря много. Може да ми пука за малки неща, които всички други подминават. Може би се ровя прекалено много в миналото и мисля прекалено много за бъдещето. Може да мечтая повече от колкото трябва. Но това съм аз. И се харесвам. Обичам се. Кой ще ме обича ако аз сама не започна да се обичам? Кой ще ме харесва ако не изпитвам дори минимално самоуважение? Мдаа.. И аз така си помислих.
И, честно казано, вече не искам ничия помощ. Не искам съвети. Не искам мнения, не искам нищо. Ебаси, не можете ли просто безмълвно да ме подкрепите. Понякога имам нужда с а м о от една прегръдка. Или просто съпричастна усмивка. Просто е..

песен: heart - what about love?

I can't tell you what you're feeling inside
I can't sell you what you don't want to buy
Something's missing and you got to
Look back on your life
You know something here just ain't right

i'm such a mess

2008-10-15T11:38:00.000-07:00

hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори
mood: френско (wtf, това настроение ли е? о.О)

Подлудява ме. Изисква от нас неща, които не можем да направим. Просто.. Не можем. После се нервира, вика ни, кара ни се, а после ние сме виновни. Днес закачахме някакви плакати. И.. Лигавихме се, де. И един плакат падна върху мен и тя каза, че сме толкова некадърни, че и едни плакати не можем да закачим като хората. Ми, ебаси, не сме длъжни. Да ходи тя да се катери по чиновете и да ги лепи.
Освен това.. За уредбата. Ми, окей, не е достатъчно компактна. Обаче това са нашите пари, ние ще я местим, ние ще имаме грижата. Какво, по дяволите, тя ни обяснява.. Омръзна ми. Всичко и всички.
Например днес.. Грр, защо, по дяволите, трябва да се слуша чалга? Клас, 28 човека, не можем да се разберем за тъпата музика. И какъв им е проблема, че, когато няма никой, ние слушаме рок. Wtf.. Седнали в коридора и не могат да влязат вътре и да кажат да се намали, защото, недай си боже, ще им увреди мозъка музиката. Нервирана съм.

песен: Bon Jovi - Blame It On The Love Of Rock & Roll

First time i heard the music
I thought it was my own
I could feel it in my heartbeat
I could feel it in my bones
My momma thinks i'm crazy
My dad says i'm insane
I got this boogie woogie fever
That's burning in my veins

They tried to take me to a doctor
But it's too late for me
Then they took me to a preacher
That they saw on their tv
Who said that for a small donation
My lost soul would be saved
I said i don't think so preacher
I'll come back another day

All i want, is to be a rolling stone
They don't understand what we all know

Can't have you, can't leave you..

2008-10-13T23:36:00.001-07:00

hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори.
mood: слънчево

Искрено завиждам на Слън. Наистина.. И на себе си бих завиждала, но не сега, а преди всичките четири месеца. Бих си завиждала. Да, определено.
И въпреки това, не искам да се върне всичко онова. Просто искам още едно такова. Искам още веднъж да се събуждам и веднага да скачам до телефона, за да видя дали е звънял, дори и да е 6 сутринта. Искам отново да говоря с някого по телефона, да гледам звездите заедно, макар и от разстояние. Искам да ходя на училище и да знам, че някой там ме чака повече от другите. Че повече от другите иска да се усмихна и да бъда добре. Че повече от на другите му пука за мен.
Искам отново да имам с кой да се смея. Отново да бъда оново шест годишно хлапе, в което се превръщах, когато се пръскахме с вода. Искам още от караниците, които завършват с прегръдка.
Искам отново някой да ми обещае да ми изсвири песен. Дори и да не го направи, просто да знам, че е искал.
Искам и всички онези малки неща, които ги има, и които забелязваш чак когато изчезнат.
Искам отново някой да гледа всички момичета, но да вижда само мен, да се усмихва само на мен. И да знам, че за момента иска само мен.
Искам да мога да кажа, че го обичам.
Искам да престана да слушам тези песни. Искам да се появи някой, да махне тези песни и да ми пусне негови песни.
Достатъчно мъка по Стефан. Предостатъчно.
Той не е виновен в крайна сметка. (:

песен: sonata arctica - shy (as aways.. (:)

I see, can't have you, can't leave you, there 'cause I must sometimes see you
And I don't understand how you can keep me in chains
And every waking hour, I feel you taking power From me and I can't leave
Repeating the scenery over again

it's over now..

2008-10-10T09:46:00.000-07:00

hello. ^^
mood: свободна, спокойна.

Свърши се. Звъннах му. Не казахме нищо сериозно, нищо важно, нито едно от нешата, които си бях представяла.. xD
И все пак ме обзе онова чувство на свършеност, удовлетворение, спокойствие. Правилност. Няма я тръпката в стомаха ми, нито пеперудите.. Но е по добре така. Не си заслужаваха четирите месеца на сълзи, празен поглед и прекалена емоционалност. Просто не си заслужаваха.. Безмислено. xD
Би било забавно, ако не беше толкова.. глупаво. Кофти е първото влюбване да е такова. Дори не мога да повярвам, че се виждам да го пиша, не мога.
Беше толкова неловък разговор, чак забавно xD
Дори не знам какво да пиша. Май всичко приключи.

песен: accept - can't stand the night

Love why do i take you
And why do you take me
Take my breath, or you take my heart
All you give is pain
A curse upon your name
Can't you see it isn't right
Can't stand the night

Leave me dreaming..

2008-10-08T01:29:00.000-07:00

hello..
mood: трепереща xD

Не мога да му се обадя. От три часа седя и набирам номера и просто.. не мога. Не знам какво да му кажа. Не знам дали искам да знам той какво ще ми каже. Ии.. Объркана съм. И уплашена. И.. Нетърпелива. И общо взето като в някоя песен на КИСС xD
Това е.

песен: kiss - sure know something

I've been up and down, I've been all around
I was mystified, almost terrified
But late at night I still hear you call my name

I've been on my own, I've been all alone
I was hypnotized, I felt paralyzed
But late at night I still want you just the same

music <3

2008-10-05T10:57:00.000-07:00

..

2008-10-02T15:19:00.000-07:00

hello
mood: сякаш има значение.

Уморена съм. И съм изстискана. И сокът от чувствата ми се понася към някоя далечна шахта, от къде ще бъде изхвърлен след време. Ненужен, нежелан. Като хубав сок, който е забравен на масата и е покиселял.
Плача. От толкова време.. Книгите ми са напоени със сълзите ми. Когато се къпя, водата става по солена, от сълзите, а дори не го забелязвам. Не е честно.
Искам да говоря, да ме слушат, да имам какво да кажа. Не искам да съм отчаяна и жалка. Искам да предизвиквам очудени погледи и възхитени ахвания, както преди. Искам да скачам по улиците, да шляпам в локвите и да се чувствам добре. Не искам да пораствам. Не искам..
Не искам лицето ми да става гладко, защото то става такова от обилния плач. Искам кожата ми да се дехидратира, ако това ще означава, че съм спряла да плача. Искам.. Искам усмивка в очите си, на устата тя не е толкова нужна. Искам да скачам, да се смея, да викам и да пея.. Защото това съм аз. Това съм била и се надявам да бъда това занапред. А не да продължавам да съществувам такава - тъжна. Искам да имам желание да ставам рано сутрин, за да виждам изгрева. А не да гледам залеза с надеждата, че денят скоро ще свърши. Искам приятелите ми да се чувстват щастливи, защото аз съм весела. А не да ми мятат загрижени погледи, докато седя на някоя пейка и гледам към небето. Искам да престана да копнея и да започна да вярвам в това, което имам. Искам да се откажа, да го погреба, да танцувам върху остатъците от него. Да го превъзмогна.
Искам да съм сигурна, че е минало. Искам да знам, че няма връщане назад. Искам да виждам пътя напред, осветен, утъпкан, равен. А не да се налага да режа клоните и да газя в храстите, за да прокарам една единствена тясна пътечка.
Искам себе си обратно.

песен: Sonata Arctica - Replica

As you can see, when you look at me, I'm pieces of
what I used to be. It's easier when you don't see me
standing on my own two feet. I'm taller when I sit
here still, you ask are all my dreams fulfilled.
They made me a heart of steel, the kind them bullets
cannot see, yeah...

Keeping secrets away from everyone..

2008-09-29T10:52:00.000-07:00

hello, дневнико.
mood: ъх, отегчено.

До преди малко преглеждах темата със саудтраците.. Леле, моите какви са били около датата, когато скъсахме със Стефан. Трагични.
И около концерта на Металика също. Ето, цитат:

"Metallica - The unforgiven II

Оглеждах се, мамка му, в тълпата с малката надеждица да го видя, скачащ и кефещ се. Е, не го видях. Само, че при всеки, който видех с тениска, за която знаех, че и той има, изтръпвах.
Ще приема, че просто е бил там, че се е забавлявал, че му е било кеф. И, че малко или много си е помислил за мен, когато НЕ изпяха горната песен. Няма да кажа нашата, защото това си е неговата. Доох, той ме запали по Металика и обеща да бъде с мен, просле просто.. Бях там, той беше там. Отделно. ^^"

[21:13:47] South of Heaven says: moga da doida
[21:13:48] South of Heaven says: 1
[21:13:50] South of Heaven says: put do dasklaoto
[21:13:55] South of Heaven says: :D
[21:13:58] Shy says: :D
[21:14:04] South of Heaven says: 6e kae6
[21:14:06] South of Heaven says: tva e bratov4ed mi
[21:14:11] South of Heaven says: produljavai taka
[21:14:15] South of Heaven says: i 6e se ozove6
[21:14:16] South of Heaven says: v pirogov
[21:14:17] South of Heaven says: :D

Нях, нях, нях.. Имам си супер псевдо - братовчед. (:

песен: KISS - A world without heroes.

A world without heroes
Is like a world without sun
You can't look up to anyone
Without heroes
And a world without heroes
Is like a never ending race
Is like a time without a place
A pointless thing devoid of grace

ps: you're my hero.

he wasn't good enought for her

2008-09-28T10:09:00.000-07:00

hello.. (:
mood: мм, учещо.

Между двете упраженения по френски ме хвана вдъхновението и - ето ме тук. Няма да пиша за себе си. (Тук всички припадат от шока. XD Не, не съм чак такъв нарцис, така че сега ще пиша за друг.)
Днес, докато слушах една песен, внезапно се сетих за двама познати. Момчето, голям пич, а момичето, абсолютна лигла. Но, да се върнем.. Пичът здравата беше хлътнал по девойката, ама много сериозно. Пък тя го разиграваше като за световно. Накрая той се отказа. И тя осъзна какво губи. Естествено, след няколко дни престана да й пука. И така докато не се събрахме заедно и той не я видя да излиза с един тъпанар. Това, че и тогава още му пукаше доказва, че наистина я заслъжаваше. И може би ако му бе позволила да се впише в живота й той щеше да бъде най хубавото нещо, което й се бе случвало. Но, не. Той не бе достатъчно перфектен за нея.
Идея си нямате колко ме е яд, че момчето се хвана с нея. Че трябваше да страда (не съм го казала аз XD), за да разбере, че тя е много под неговото ниво. И въпреки всичко той все още я иска. И все още 'му светят очичките', когато е около нея. И тя е все същата тъпанарка..
sorry girl but you missed out (:
И така..

песен:

He wanted her, she'd never tell
secretly she wanted him as well.

But all of her friends stuck up there nose
they had a problem with his baggy clothes.

He was a skater boy, she said see ya later boy
he wasn't good enought for her
She had a pritty face, but her head was up in space
she needed to come back down to earth.

no, I'll never feel the same

2008-09-26T12:55:00.000-07:00

Hello..
Mood: ммм.. весело.

Днес се замислих, след като ме попитаха дали мисля, че съм изпитала нещо наистина специално към Стефан. И дали мисля, че ще го изпитам някога отново.. Няма. Беше уникално, единствено. И глупаво. xD
no, i just can't take the pain
no, i'll never feel the same
Това е, което имах предвид. Беше.. Прекалено болезнено. И толкова.. Вдъхновяващо. Болеше ме още тогава, а го осъзнах чак вчера, когато Даниеле ми отвори очите за това.
Което ме наведе на мисълта за вдъхновенията. Толкова малко неща ме вдъхновяват.. Напоследък пиша адски рядко (не тук, а по принцип, писане като писане.), нямам муза, а талантът ми.. Не ми се говори за това xD Някой веднъж ми каза, че не иска да вижда нищо, което съм писала аз, защото когато пиша съм тъжна. Вярно е. Когато с Вероника завършихме Жаждата бях.. Депресирана XD
Anyway, говорех за вдъхновенията. Музиката. Случайните хора, които виждам по улиците.. Вярвате или не, така завърших единственото си успешно стихотворение. Така реших и да си водя дневник. Но.. Главно - приятелите ми. Стефан. И да не вземете да решите, че той ми е приятел.. Нее.
Тоя идиот днес дори не ме поздрави. Седях в тъпата стая и го гледах настойчиво, а той си извърна главата без дори едно здрасти да каже. Какво ли съм си мислела.. >.<
Липсва ми класът. Само това ще кажа, че после ще почнат да ми го навират в носа. xD
"И всеки път вдигах телефона, искайки да му кажа, че го обичам. И всеки път затварях, мислейки, че той не ме обича.." => I'm such un idiot. (:

Goodnigh, dear diary (:

този път няма да е песен.
Стихотворение:

"Когато обичам

Ти каза: "Напразно си писала стихове!
Любов от поезия не ще се роди.
А книжният спомен, прояден от плъхове
не прави чрез пламък любов да гори!"

Нима ти си чувствал, нима си горял,
В поезиен пламък нима си се вричал?
Навярно до днес ти така не разбра,
чрез стихове казвам, когато обичам.

21. Юли. 08г.
23:31"

~ Лю.

open your eyes..

2008-09-25T00:28:00.000-07:00

hello, псевдо дневнико.
mood: заспало и умиращо от студ.

Отдавна не съм писала. Много отдавна. Покрай това училище не ми остава никакво време. Ъъ, не, не покрай училището, а покрай френския. Всъщност.. Ми харесва. Всички само се оплакват колко бил труден, как го мразели и прочее. Ама, все пак, нали са си го избрали. Аз още в началото си знаех, че е труден и може би това ме влечеше най много. Иначе.. Когато се науча да го говоря, да го пиша и да го чета, ще бъда ужасно щастлива XD
Май започва да ми минава. Преди имаше песни, които не можех да слушам, защото моментално ми се дореваваше. След като превъзмогнах музиката, значи всичко ще е окей съвсем скоро. (:
Много е странно. Имам приятели, така е, имам ужасно страхотно уникално добри приятели. Всички са прекрасни. Но не от всички очаквам да ме дърпат от дупки и да ми помагат. Определено не от всички. Примерно от Даниеле никога не съм очаквала, че ще започне да ми обяснява, че Стефан не ме заслужава. Направо.. Умрях от кеф XD

She says: добре, няма да питам кой ме заслужава, ходи да спиш.
South of Heaven says: hm
South of Heaven says: anti se6tam se za 4uvek
South of Heaven says: atm
South of Heaven says: a
South of Heaven says: setih
South of Heaven says: nqma da
South of Heaven says: stane
South of Heaven says: nikoga
South of Heaven says: NO
South of Heaven says: poznaam
South of Heaven says: 1
South of Heaven says: samo
South of Heaven says: komuto
South of Heaven says: e na tvoeto
South of Heaven says: nivo
South of Heaven says: anti kazvam ti
South of Heaven says: da
She says: :D
South of Heaven says: se tarkalqsh
South of Heaven says: s
South of Heaven says: nego
South of Heaven says: smashy

Малко е дразнещо, че всяка дума е на нов ред, но не за това става въпрос. Смаши е най добрия му приятел xD А пък това ме довърши.. (:

South of Heaven says: no povqrvai ako ne nekoi bih te dal ako mi beshe
South of Heaven says: sestra
South of Heaven says: to 6te6e da e na nego

Та.. Явно на хората им пука за мен. Може би Стефан беше просто един повратен момент в живота ми. Не е трябвало да оставам с него, но е бил нужен, за да осъзная на които хора мога да разчитам и на кои - не. Истината е, че го разбрах. Знам на кои им пука и кои само се ебават с мен. Знам на кои, ако им кажа да мълчат, ще мълчат и кои ще го изтърсят пред всички останали, докато седим някъде. Вече знам xD
Хайде, математиката ме зове. Au revoir. (:

песен: whitesnake - crying in the rain

No one understands the heartache,
No one feels the pain,
cos no one ever sees the tears
When youre crying in the rain,
When youre crying in the rain,
Crying in the rain...

tell me why. (:

2008-09-20T13:57:00.000-07:00

hello..
mood: щастливо

[23:38:41] She says: Миши, исках да те питам, някакви снимки от зеленото имаш ли? XD
[23:39:44] Tonsski says: бях забравила за "миши"
[23:39:49] She says: :D
[23:39:50] Tonsski says: ами кои по-точно искаш?
[23:39:55] Tonsski says: имаше едни твои
[23:40:03] Tonsski says: а иначе има много снимки от зеленото
[23:40:22] She says: Ми, не знам, каквото решиш ми прати.
[23:40:25] She says: И тия моите xD

И тя ми прати 10 снимки, 3 от които мои, 7 - със Стефан XD Шматка.

Иначе и трите снимки, които ми прати, ги беше правил той. Пуф. >.<
Иначе.. Хубави снимки. Ох, не знам какво да напиша xD Ама на кой му пука, нали тфа е моя блог. Айде, това беше за днес. Au revoir.

песен: sonata arctica - blinded no more

очи, в които погледът не гасне..

2008-09-19T00:21:00.000-07:00

hello..
mood: мълчалива ^^

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста…
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледът не гасне,
докосването нежно на ръце -
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

Отново седя и се чудя. Не, всъщност, седя, чудя се и пиша по френски.

Той каза, че никога не ме е обичал. Не, че не ме обича вече. Защо му трябваше да го казва. Не ми трябваше нито едно обещание, нито една дума. Чувствах се.. Обичана дори и без да ми го казва ежедневно. Сега ще последва сдух, знам си аз. Както последва вчера, когато осъзнах какво ми е казал всъщност.

Погледът, блясъкът, звездичките, пламъчето или както искайте го наричайте, в моите очи огасна. XD Толкова трагично звучи. Ебаси, каква съм мъченица. Омръзна ми. Ще си страдам мълчаливо. Притрябвали са му на някого моите писаници и душевни излияния. Нее..

Нещо ми се прецака скайпа, така че няма да мога да го цитирам точно. Но там е въпроса, Инко, че повече такива не ми трябват. Нямам таланта за писател, та музата ще ми е съвсем недостатъчна. А и.. Цената е прекалено висока XD

Au revoir.

песен: Twisted Sister - I believe in you

t's so hard to do it all yourself
fighting for your dreams alone
when the toy's upon the highest shelf
a child's tears soon become stone
oh why does no one lend a hand
why does no one understand
why i need to make a stand
ohhhh,it's so hard to carry on
when all your hope is gone
all your dreams have come undone
i need to hear

i believe in you
i believe in you
i believe in you
i believe in you

why won't someone say these words
are they really so absurd?
must they always go unheard?

За хората, които не би трябвало да обичаме..

2008-09-18T02:02:00.001-07:00

hello, дневнико.
mood: объркана

Нямам търпение Митко да дойде. Не е честно да е толкова делеч от мен, когато толкова имам нужда от него. Наистина не е честно. И не е честно да не мога да му говоря за всичко, но това той сам си го избра.
Тръгвам за училище, довечера ще едитна.

песен: whitesnake - fool for you lovin'

Im tired of hiding my feelings,
You left me lonely too long
I gave my heart, and you tore it apart,
Oh, baby, you done me wrong

Oui, oui, mon amour...c'est moi.

2008-09-17T01:21:00.000-07:00

hello, псевдо дневнико, който.. ала бала, знаеш какво.
mood: щастливо

Имам ебаси якия клас. <3>
Таа.. Ебаси якия ден <3
И съм касиер на класа.
И пак ме зарязаха в парка.
Иии.. Ебаси нечовешкото лигавене. Уий, уий, Иве!
Ии.. Френски. Много.
И идиоти. Ама пичове идиоти.
И кафе с Инко. Ох, прецакали са кафето, толкова хубаво беше преди.
И ми е някакво супер яко.
И отивам да гледам Las Vegas.
И Митко ще идва.
И леле.. Ще се побъркам xD

песен: sonata arctica - last drop falls

In every dream I have I say: "I'm not in love with you"
But every day I say I do
You have messed with my head so many times
Forced me to love you

i'm alone now..

2008-09-15T11:50:00.000-07:00

hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори..
mood: уплашена.

Това 'now' продължава прекалено дълго..

Днес бях в ПЧМГ. Беше хубаво да ги видя пак, да се похилим за, може би, последен път в тези класни стаи. Да подразня госпожите. Да потичаме с Ина под дъжа на двора. Да гледам отчаяно и да ми се реве, но нещо да не ми позволява. Толкова пъти съм го правила, толкова много пъти. И може би днес бе за последно.
Мамка му, ще ми липсва това училище. С цялата му строгост и придирчивост. С всичките му нервни учители и с привидно лошата директорка. Със седенето на пейката отвън, чакайки междучасието да свърши. С пръскането с вода. С ученето и зяпането през прозореца. И, хах, с математиката (:
Видях го. Осъществихме контакт. xD Макар още да съм бясна на Ина.. Леле, колко се е променил. Макар че бях права като му казах, че с такава коса няма да му отива. Когато си затворя очите, ми изниква.. Как вдигат знамето. Как минава покрай мен. Как ме гледа недоумяващо, докато скачам в локвите и се хиля. Как.. Просто как е близо до мен. Добре, спирам.. (липсва ми. xD)

песен: sonata arctica - tallulah

Remember when we used to look how sun sets far away?
And how you said: "This is never over"
I believed your every word and I guess you did too
But now you're saying : "Hey, let's think this over"

You take my hand and pull me next to you, so close to you
I have a feeling you don't have the words
I found one for you, kiss your cheek, say bye, and walk away
Don't look back 'cause I am crying...

feel hurt?

2008-09-13T01:42:00.000-07:00

hello, псевдно дневнико, който не може да ми отговори.
mood: дъждовно.

О, най накрая да се изсипе един хубав студен дъжд. От колко време го чаках това.. Беше неуписуемо върховно просто. ^^ И особено после, когато ръмеше съвсем леко и аз седях с провесени ръце през прозореца и дъждът капеше по тях.. <3
Още само два дни.. Ох, нямам търпение. Макар че тая гадна втора смяна ми съсипа всички планове (ух!)
Ии.. KISS <3
Sonata <3
Общо взето.. Музика <3
Иначе.. Всичко друго си е както обикновено. Обикаляхме вчера по центъра с Ина, Ети и Плам. Липсваше ми едно такова обикаляне. С цялото му лигавене, търсене на пейки, поливане xD Беше хубаво. (:
Майната им на всички, ще се лигавя колкото си искам. Т.е. не на всички, ама.. Да де, разбрахме се. ^^
Иии.. Песен ^^: snow patrol - how to be dead

Please keep your hands down
And stop raising your voice
It's hardly what I'd be doing if you gave me a choice
It's a simple suggestion can you give me sometime
So just say yes or no
Why can't you shoulder the blame
Coz both my shoulders are heavy
From the weight of us both
You're a big boy now so let's not talk about growth
You've not heard a single word I have said...
Oh, my God

sure know something..

2008-09-09T05:58:00.000-07:00

hello, псевдо дневнико, който продължава да не може да ми отговори.
mood: mystified

йеп.. искам да се лигавя ^^
и искам да имам с кой да се лигавя.
и да не ме изоставят по люлките, защото съм прекалено лигава.
и да не се налага да си тръгвам, защото съм сама.
и, по дяволите, поне веднъж да не опре до стефан. >.<

поне музиката ми се върна. уиий! и желанието да пиша също се върна, но така и не намерих нужната муза. а и талантът ми никога не се завърна от онзи изчезнал форум преди толкова време. липсва ми.

четенето ми все така виси някъде и ме чака, но в момента желанието ми е толкова минимално, че се чудя дали въобще го има или го няма. надявам се скоро да дойде, защото вече се плаша.

но пък.. концертче! не че се надявам да отида. но нищо не ми пречи да почна да мрънкам и врънкам. кой знае, може и да успея да склоня майка ми да ме заведе. или вуйчо, или там, който и да е. просто толкова много искам да отида.

ии.. искам екскурзия. искам миналото зелено. искам.. искам дъжд, по дяволите. искам усмивки. ^^
искам разговори по телефона. не, не искам. имам нужда да говоря. или дори.. да не говоря. просто да седя и да слушам как човекът отсреща диша в слушалката.

песен: kiss - sure know something

I've been up and down, I've been all around
I was mystified, almost terrified
But late at night I still hear you call my name

I've been on my own, I've been all alone
I was hypnotized, I felt paralyzed
But late at night I still want you just the same

I've been a gambler, but I'm nobody's fool
And I sure know something, sure know something
You showed me things they never taught me in school
And I sure know something, sure know something
No one can make me feel the way that you do
And I sure know something, aha

look for the girl with broken smile.

2008-09-08T16:10:00.000-07:00

hello, дневнико.
mood: отвратително.

Видях го. Мисля, че го видях. Не! Сигурна съм. Познах го, винаги бих го познала.
[20:56:31] cold as ice.. says: Беше с гръб към мен и на около 100 метра, но съм сигурна, че беше той. Начинът по който си отметна косата и как ходеше и раницата му и всичко.
Сега си мисля.. Каква късметлийка съм с Митко. По начина, по който се отнасят един с друг Ф1 и Ф2, никога не искам да се отнасяме ние един към друг. Просто.. Толкова противно и толкова грубо. И без всякакво разбиране. Кофти.
Което ми напомня, че той ще дойде!!! Към 20-ти. Умирам от кеф и болка едновременно.
Кеф - Митко.
Болка - Стефан.
^^

песен: def leppard - two steps behind

(whatever you do)
Well, I'll be two steps behind you
(wherever you go)
And I'll be there to remind you
That it only takes a minute of your precious time
To turn around and I'll be two steps behind.

ps: хора, по дяволите, къде ви зачезна лигнята? >.<

life is too short..

2008-09-05T15:50:00.000-07:00

hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори
mood: скапано

anyway, не знам дали ми се пише и дали съм способна да измисля какво да пиша. За това.. Ще цитирам чатове със Сид. (:

[01:36:48] Сид says: Понякога хоратане осъзнават колко много нараняват отсрещния с думите си, жестовете си, поведението си.
[01:39:11] She says: Там е въпроса.. Ние щяхме да се разделим. Цяло лято разделени, нямаше как. Но ме нарани това, че не ми обясни, не ми каза защо..

[01:40:22] Сид says: Не знам какво да кажа.
[01:40:29] She says: И аз.. xD
[01:40:40] She says: Това е най комичното. 3 месеца и аз все още не знам какво да кажа.

[01:48:36] Сид says: *искрица надежда* ..

.. няма такава >.<

time, dear, it needs time.
обаче боли и времето го прави още по болезнено. Но пък сама съм си виновна, любов не се отхвърля.

песен: ми няма да е точно песен, на фаза албум съм. scorpions - acoustica

She's the one who is crying we're flying
She cries bitter tears when I'm blue
She's the one who is screaming I'm dreaming
Tonight I will reach
Out for you...out for you

(което от своя страна е от друг албум, but who cares)

fuck off and get a life (;

2008-09-02T00:16:00.000-07:00

hello, псевдно дневнико, който не може да ми отговори. (:
mood: щастлива

Реших, че докато чакам да се свали серията, мога да драсна няколко редчета. И ето ме, драсвам няколко редчета :Р
Довечера заминавам. Отново. Честно казано не ми се ходи. Знам каква възможност е това, че повече може да не мога да отида. Но не ми се ходи.. Не че имам избор де ^^
A после се прибирам, последните няколко дни ще изминат светкавично и хоп! няма да знам кога съм се озовала в училище. После хоп! ще искам да свърши по бързо, но за сега нека почва, че тази ваканция просто ме съсипа.
Свали се. Нямам субтитри, но и така ще го гледам. Хайде, суйти, дано да си Пейтън (:

песен: Sonata Arctica - Dream Thieves

I gave once too much and now
I can't get rid of thee
I can't be subtle, I can't be kind
WHy should I be there for you
Fuck off and get a life!!

Read a book unwritten,
Kill the poet's dream unhidden
I wonder did I love too much, cross the final line?
Rip my life and spread the news
Cut my wings and make me choose
I leave the fuckin' sword in the rock
Feel hurt? Why should I give a damn?

so what?

2008-08-31T08:45:00.000-07:00

Hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори. (:
mood: вкъщи!

[HIS]

Дори и да не ме иска. Дори и да няма как да стане. Дори и да знам, че всичко е свършило. Все още е така. Не го осъзнавах, когато беше възможно. Не осъзнавах как ме е пленил, как ме е разбрал, колко спокойна съм се чувствала. И колко истинска. Съзнах го по късно, вече беше късно. Много след времето, когато не му вярвах на думите. И точно тогава, когато вече не исках да повярвам, защото всичко беше различно.
Но.. Искам, не искам. Преследва ме. Преследва ме на местата, които са си само мои. В сънищата. Когато затворя очи изниква. Когато минавам покрая Борисовата - спомням си. Бяхме заедно на всички места, на които обичах да седя сама. И сега вече не са моите места. Имам си мой, преследващ ме, призрак. И не иска да си тръгне. Дап.
Колкото до Париж. Една дума.
НЕОПИСУЕМО. xD
Честно казано, нямам желание да разговарям за преживяването. Беше прекрасно. И си беше мое. :Р Не ми се споделя. ^^
А сега, малко за пламъчето, после те оставям, дневнико. (:

Feronia. says: Имах един въображаем пламък в очите си..
Spectator™ says: :D
Spectator™ says: pomnq go

Дап. (: Няма го вече.

песен: Celine Dion - Because you loved me

You gave me wings and made me fly
You touched my hand I could touch the sky
I lost my faith, you gave it back to me
You said no star was out of reach
You stood by me and I stood tall
I had your love I had it all
I'm grateful for each day you gave me
Maybe I don't know that much
But I know this much is true
I was blessed because I was loved by you

so just say yes or no.

2008-08-25T01:32:00.000-07:00

hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори. ^^
mood: слънчево.

Имам нужда от огъня. От огъня, който гореше в мен всеки ден преди да отида на училище, когато знаех, че ще е там. От огъня, който не ми позволяваше да спя, а гледах тавана с часове и мислех какво ще направя на следващия ден, къде ще отида, с кой ще съм. Огънят, който ме тласкаше всеки път когато часовете ни свършваха, за да изляза навън и да видя дали е там. Или от този огън, който ме караше да му се карам, че е избягал от курса по математика заради мен. И как всеки път, когато видех госпожата вътрешно злорадствах, че е избрал мен пред нея и математиката й. Когато се скарах на момчето, което биеше дървото. Или как изпуснах 7 рейса, защото не исках да си тръгвам. Мамка му, обсебена съм.
И там.. Знаех, че сме толкова близо. Един до друг. И пак не исках да отида. И се криех. И ми беше кофти.. Представях си как отивам и той седи на пейката с някое друго момиче. И я е прегърнал, така както беше прегърнал мен, когато Митко се нервираше и молеше да застанем нормално. И всеки път, когато си го предаставям, знам, че вече е свършено. И не знам защо, не знам защо..

песен: sonata arctica - under your tree

one day in my feeble timeline
You gave me your heart and stole mine
tomorrows came too fast for me
to hear your slow, silent goodbye...

we don't need anything. or anyone.

2008-08-13T23:55:00.000-07:00

hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори ^^
mood: заспало

Не мога да повярвам колко е часа. Просто не мога. Спала съм някакви си 6 часа. Сега цял ден ще съм нервна..
Което ме връща на вчера. Видях три падащи звезди. Три!И си пожелах едно и също желание. Не знам, може и да не е честно, но ако това е единственото, което ми хрумва, когато стане въпрос за желания?
Бях изгубила вяра. Когато Митко, който между другото не е решавал да ми пише скоро, ми каза, че те буквално валят от небето, но това го каза преди два дни, а аз излязох на терасата и на небето си седяха неподвижни всички далечни светлинки. Загубих вяра.. До днес. Добре де, до днес много, ама ужасно, рано сутринта. Три.
Едната буквално проразя небето, седях и гледах как невиждащата се огнена диря след нея изчезва. Беше магическо.
Напоследък всичко е хубаво. Времето, настроението ми, аз (xD), отношенията. По добре от преди няколко дни и определено по добре от колкото преди по малко от два месеца.

песен: Snow Patrol - Warmer climate

Maybe its the warmer climate,
maybe i'm a smarter primate,
maybe its the beer i'm drinking,
maybe i've stopped over thinking,
baby you're the words and chapters,
the sweetness in the morning after,
you are the cry that turns to laughter,
you're the hope that ends disaster.

I wanna hear you laugh like you really mean it (:

2008-08-13T10:42:00.000-07:00

Hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори ^^
mood: ревливо. >.<

Наистина ми липсва този смях.

На 4-ти сезон съм. Няма да ми липсва толкова, колкото Вероника, когато свърши. Ще ми липсва, но не чак толкова.. В крайна сметка е някакъв сериал. А аз се пристрастих. Не, не към него. Към Вероника, към саундтрака на Вероника, към цитатите от Вероника. Смешно е..

Нощите са хубави напоследък. Небето е чисто, а звездите са ярки.. И е хладно. Вчера дори подухваше студен вятър (ураа <3).

I want to spend my lifetime loving you
If that is all in life I ever do

Искам някога да мога да го кажа на някого. Наистина искам. Много..

Предполагам, че ще пиша отново по късно. (:

песен: marc anthony and tina arena - i want to spend my lifetime loving you

Through our joy, through our pain
We can move worlds again
Take my hand, dance with me

I want to spend my lifetime loving you
If that is all in life I ever do
I will want nothing else to see me through
If I could spend my lifetime loving you

Though we know we will never come again
When there is love, life begins
Over and over again

Save the night, save the day
Save your love, come what may
Love is worth everything we pay

don't cry.

2008-08-12T09:45:00.000-07:00

hello, псевдо дневнико, който не може да ми отговори. (:
mood: странно (ако това се приема за настроение. ^^)

Почвам да се съвсемам. Време беше. Майната му и на него и на всички, които си мисля, че някога ще ми пука за мнението им.

Наистина е жестоко. Да те изоставят, когато дори не съзнаваш, че имаш нужда да бъдат до теб. Да те бутнат и да очакват да вървиш напред, когато просто имаш нужда от някой да те държи за ръка и да ти помага. Жестоко..

Замислих се за всичките ми странни навици. И открих, че са толкова малко..
Като да се усмихвам без да съзнавам, докато гледам някой филм.
Или да си пея някоя песничка преди да заспя.
Или да седя на терасата по 5 минути преди да си легна. И да си намислям желание.
Като това да си написвам нещо на чантата преди да почна годината. От пети клас.
Или всяка сутрин да почвам с някоя песен. И след това цял ден да си я тананикам. .
.. до вечерта, когато пускам нова.
Всеки нов месец пиша три изречение с очаквания в хартиения си дневник. И никога не ги чета в края на месеца.
Или.. От както се върнахме от екскурзията всяка вечер, докато си мия зъбите, слушам по една песен на Sonata..

Малко са.

[20:03:26] Feronia. каза: Ще се осъзнае. Може и да не го направи.. Но.. Просто има моменти. Всички имаме моменти, когато чувстваме, че никой не иска да ни помогне и, че сме сами в целия свят.

песен: aerosmith - i don't want to miss a thing

Don't want to close my eyes
I don't want to fall asleep
Cause I'd miss you baby
And I don't want to miss a thing
Cause even when I dream of you
The sweetest dream will never do
I'd still miss you baby
And I don't want to miss a thing

all we know is falling..

2008-08-10T13:18:00.001-07:00

Нямам търпение да почна училище. Никакво търпение.. Никога досега не е било така. През последните седем години, стъпване в класните стаи, обикаляне по коридорите и гледане през прозорците, винаги съм искала да свърши по бързо. А сега искам само да почне.. Напоследък нещата само свършват, така че сега искам просто ново начало. На ново място. С нови хора. Всичко отначало. (:
Само дето Денис ще е там. И ще ме познава. И ще знае каква съм. И няма да е точно ново.. xD
However, остава съвсем малко и заминавам. Нямам търпение, наистина нямам. Отказах се от очакванията, те никога не остават такива, каквито са били в началото. Ще снимам, ще се забавлявам.. Надявам се след време да се повтори. Многократно. ^^
А сега, отново филм. (:

Please don't go crazy..

2008-08-07T14:47:00.001-07:00

[01:28:22] shamandalie. каза: Здрасти?
[01:28:47] Spectator™ каза: towa wypros li e?
[01:28:48] Spectator™ каза: :P
[01:28:59] shamandalie. каза: Да.
[01:29:05] shamandalie. каза: Демек, здрасти, тук ли си?
[01:29:08] shamandalie. каза: :D
[01:29:18] Spectator™ каза: :P
[01:29:23] Spectator™ каза: togava
[01:29:25] Spectator™ каза: zdrasti
[01:29:30] Spectator™ каза: demek
[01:29:33] Spectator™ каза: zdrasti,tuk sum

My best friend. Не точно forever. Но за момента - да. И благодаря, толкова съм благодарна, че го има. Макар и да е на някакви си стотици километри от мен, за Бога, добре че го има. Станала съм ужасна. Хората не желаят да говорят с мен. По цял ден спя, по цяла нощ гледам филми.. И чакам купон. И ходене до Пловдив. О, нямам търпение да отида. Наистина..
Мисля че филмът ми се свали. Дано, защото иначе просто ще се наложи да си легна, a не мога да спя, така че ще гледам тавана и ще мисля.. А когато мисля, ми се плаче.
So.. Good night.

страхотен сън..

2008-08-05T04:00:00.000-07:00

Страхотен сън <3
Бях в един парк, на една пейка с Логан (от тук почва страхотното.) Седяхме и аз го гледах.. Чух майка ми да ме вика, и тръгнах да я търся, оказа се, че съм пред блока на вуйчо ми. Тя ме попита дали искам да остана и аз и казах, че искам. След това се върнах при Логан, той още стоеше там. Изведнъж се озовахме на перваза на прозорец на около.. 20-ти етаж. Той скочи, после го чух да ми вика от долу да скоча, че ще ме хване. Аз скочих - хвана ме. После ме целуна, вървяхме с вплетени ръце и беше абсолютно тъмно.
Отново се озовахме на перваз на прозорец. Той ме попита дали му вярвам и каза, че долу ще ме хване и скочи. Затворих очи докато скачах.. И се събудих.
Събудих се със страхотното чувство на завършеност и щастие. Чувствах се празна и лека и беше хубаво.
<3

Why would I sabotage the best thing that I have?

2008-08-04T12:40:00.000-07:00

Там е въпроса.. Не бих. (:
Може би е най добре да оставя всичко така както е.. Демек никак. Недовършено. Глупаво. Безмислено. Но.. Така.
Страх ме е. Наистина ме е страх. Адски много ме е страх. Идея си нямам какво да правя, как да го правя. Просто искам.. Спокойствие. Да тръгна на училище, да мисля за всички нормални неща, за които се мисли, когато ходиш на училище. Да си бъда аз. Да се смея в най неподходящия момент. Да смайвам всички с неуместността на въпросите си. Да гледам пред прозореца, докато ме изпитват.. Да бъда отново нормална..
I feel like I am watching everything from space.

Get up, get out, get away from these liars
'Cause they don't get your soul or your fire
Take my hand, knot your fingers through mine
And we'll walk from this dark room for the last time

Дап.. Такава съм си.

i want it back, i want HIM back!

2008-08-03T14:04:00.000-07:00

Искам си го.. Честно ли е? Не е. Спрямо някой, нещо винаги е нечестно..
Но.. По дяволите, моите хубави 30 дни. Прекрасните ми 30 дни, със тяхното прекрасно
висене по люлки и пускане по пързалки. С цялото лигавене и дразнене на всички даскали,
просто защото бях щастлива. Защото, когато онази пача му каза да ме остави да си завърша
годината, той не го направи. Помня как нарочно седяхме точно на пейката пред дирекцията
и как нарочно я дразнехме - директорката.
И как се изсмя в лицето на София, когато му каза, че не е за мен. И как Митко ми каза, че
го е предупредил да не се хваща с мен, но той го е направил - защото е искал.
Помня всичко.
Помня последната ни целувка. В четвъртък сутринта. Закъснявах за час по физика, а той
както винаги нямаше първи час. Дръпна ме по стълбите и ме целуна.. Заради тази целувка онази ме изпитва цял час, а аз нищо не можех да й кажа, защото не помнех нито една скапана формула. Нито една.. Кой го е грижа за фомулите :Р
После дойде петък. И се скарахме.. Бях прекалено лигава, но за Бога, аз съм такава.
Той замина, събота ми се обади.. Говорихме, чувствах го същия, както и в четвъртък. После неделя, обади ми се да ми каже, че ще се прибере в понеделник вечерта.. В понеделник дори не се чухме. Във вторник се видяхме в училище.. И той ме подмина сякаш бях.. Част от стената. И после.. Срядата. Звучи комично. Четиридневно късане.
Просто ме дръпна посредата на двора и пред диекторката ми каза, че всичко.. свършва.
Седях на пейката и чаках сълзата ми да падне, за да мога да стана и да вляза в стаята
сякаш няма нищо.. Влязох в стаята и всички ме гледаха. Целият клас, госпожата. Попита ме дали съм добре.. Какво очакваше да й кажа. Седнах си. И това беше. Просто.. Край.

No one can hurt her like she's been hurt before. No one!

so hard not to cry..

2008-08-03T04:05:00.000-07:00

Чувствам се безумно празна.. И безчувствена.
Т толкова искам всичко да е както беше преди два месеца.
И толкова искам да събера малко повече смелост. И да говоря..
Сега се очакваше, че трябва да съм в Пловдив, но - тцъ.
Ужасно е потискащо всички да имат някакви очаквания спрямо теб,
а ти да не знаеш, дали можеш да ги оправдаеш. И да се мъчиш,
и да се мъчиш.. И накрая само да затънеш още по надълбоко
в цялото объркване.
Още месец, месец и нещо. Толкова много ми се струва.
Искам да мине бързо, много бързо. Когато почна училище, поне ще имам
за какво да мисля и какво да правя, вместо по цял ден да се чудя, къде ми е бил ума.
Ах..
Ще си послушам музика и ще измия чинийките, дано ми мине безчувствеността.